Дейвид Морел - Нарушители

— Божичко — простена Кора. — Рик, миличък! — Тя избърса изцапаното му с кръв чело.

Вини побърза да подпре вратата на асансьора с една от гирите.

Кора галеше лицето на Рик. Погледът му блуждаеше. Гърдите му се повдигаха и продължаваха да издават същия свистящ звук.

Бейлинджър погледна към медицинския кабинет.

— Помогнете ми да го сложим на кушетката.

Вдигнаха го и Рик простена.

Аманда сложи фенерчето на плота.

— Ще ни трябва повече светлина. Ще взема свещите от раницата на Вини — каза тя.

Франк разряза с ножа си винтягата, пуловера и ризата на Рик. Аманда и Вини запалиха свещи и на по-ярката светлина се видя как от гърдите на Рик бликна кръв.

— Клинът е забит дълбоко — каза Бейлинджър.

— Дръж се, миличък! — прошепна Кора, като галеше челото му. Но Рик като че ли не я чуваше.

— Ако успея да измъкна клина, кръвоизливът може да стане още по-голям. Но ако не успея…

Стенанията на Рик издаваха колко са мъчителни болките му.

— Не можем ли поне да му дадем нещо за болката? — Умолително каза Кора. — Морфинът.

— Не, това ще го убие — отвърна Бейлинджър.

— Съвсем мъничко…

— Морфинът забавя сърдечния ритъм и понижава кръвното налягане. — Франк хвана китката на Рик. — И при това положение пулсът му е почти недоловим.

— Измъкни клина от гърдите му. Използвай лейкопласт, за да спреш кръвоизлива, както направи с професора.

Бейлинджър не можеше да се сети за друга възможност.

— Виж дали в този шкаф няма спирт.

Вини дръпна остъклената вратичка.

— Почакай — рече Бейлинджър. — Вече няма значение.

Дробовете на Рик престанаха да хъркат. Гърдите му застинаха.

— Не! — изпищя Кора. Тя впери обезумелия си поглед в Рик, търсейки някакъв признак на живот. Отвори устата му, за да му направи изкуствено дишане, но ужасено се отдръпна, когато въздухът със свистене излезе покрай клина в гърдите му. — О, миличък, о, Исусе Христе! — ридаеше тя.

Плачейки неудържимо, притисна главата на Рик към гърдите си.

Аманда я прегърна през раменете.

Отекна гръмотевичен тътен. След това чуха пращенето на двата останали радиотелефона. Бейлинджър погледна към своя колан, а после към колана на Вини.

С чувството, че всеки момент ще се побърка напълно, той вдигна своя радиотелефон и натисна бутона за връзка.

— Взел си радиотелефона на някого от убитите — каза Бейлинджър.

— Както ще разбереш, аз съм изобретателен. — Гласът звучеше равно, спокойно и безстрастно. Тенор с ясно произношение, но с лек снобски акцент. Той накара Аманда да притисне сърцето си. — Приятелят ти не падна чак долу във фоайето. Намерих го върху една купчина боклук два етажа по-надолу. Дори имаше достатъчно сили да ми помогне да го вкарам в асансьора. Забележително. Как се развива сега?

— Мъртъв е — отвърна мрачно Бейлинджър в радиотелефона.

— О! — отвърна гласът.

Отново се чу пращене.

— Вие нахълтвате в дома ми — рече гласът.

— Не съм забелязал табелки с надписи: „Нарушителите ще бъдат наказани“. Единственото хубаво нещо е, че ако не бяхме влезли тук, нямаше да има кой да спаси Аманда.

Кора вдигна обляното си в сълзи лице от тялото на Рик.

— Аманда няма нужда да бъде спасявана — каза гласът. — Аз се отнасям към нея с най-голямо уважение. Много жени биха й завидели.

— Освен дето е била насилена.

— Никога дори не съм я докоснал по този начин. — За първи път в гласа се прокрадна някаква емоция. — Ако ви е казала такова нещо, значи ви е излъгала.

Франк се намръщи. Дали Рони говореше истината?

— Ами какво ще кажеш за другите си гаджета? — попита Бейлинджър. — Как се казват? Айрис, Алис, Вивиан?

Изведнъж нещо в този списък притесни Рони. Но толкова много неща се случваха, че Франк не беше в състояние да определи какво точно го разтревожи.

— Винаги съм имал честта да се радвам на многобройна женска компания.

— Една от тези жени ли лежи мъртва в коридора на долния етаж?

Пак се чу пращене.

Страхувайки се от отговора му, Бейлинджър се реши да го попита направо:

— Какво направи с жена ми?

Отново пращене.

— Ако се предадете, обещавам ви, че няма да ви боли — рече гласът.

Кора изведнъж грабна радиотелефона и яростно кресна в него:

— Гадина такава, аз ти обещавам едно нещо… — Като крачеше гневно пред лекарския кабинет, тя извика: — Само да те пипна, обещавам ти, че ще…

В този миг подът избухна.

Бейлинджър се хвърли назад. Дъските се разпаднаха в краката на Кора. Отдолу изтрещя изстрел на ловна пушка, кръв рукна от корема й. Още един изстрел я залепи за шкафа с лекарствата, посипаха се парчета стъкло. Последва трети, четвърти… Трески изригнаха от пода, едрите сачми надупчиха тялото на Кора.