Дейвид Морел - Нарушители

— Готови ли сме? — попита Франк.

— За какво? — отвърна Тод. — Не виждам какво можем да направим.

— Имаме едно предимство.

— Предимство ли? За какво говориш?

— За мезонета. — Бейлинджър вдигна защитната си каска от мястото, където Тод я беше захвърлил. Щракна ключа, но миньорската лампа не светна. — Задник такъв, счупил си я!

— Мезонет ли? — с отвращение изрече Тод.

— Аз не мога. — Аманда потръпна. — Точно там ме води Рони.

— Има и други скрити стълби, сигурен съм в това — каза Бейлинджър, като разглеждаше с огорчение безполезната миньорска лампа. — Водят до мезонета, Рони не може да ги пази всичките. Дано успеем да открием стълбище, което извежда навън, преди той да усети, че ни няма.

— А може да открием и такова, което да ни заведе право при него — каза Тод.

— Ако действаме по твоя начин, той знае къде сме и ще дойде за нас.

— Имаме пистолет.

— Само с тринайсет патрона — благодарение на теб. А ти откъде знаеш, че и Рони няма пистолет?

Тод замълча.

— Трябва да изхвърлиш тези монети. — Франк посочи издутите му джобове. — Тази тежест ще те забави.

— Да изхвърля толкова много пари! — изуми се Тод.

— Вини и Кора имат миньорски лампи. Къде ти е фенерчето?

— Изгубих го.

— Страхотно. Значи остава само това фенерче. Мак или Джей Ди са го оставили, за да може да носят повече монети. — Вини посочи фенерчето, закачено на колана му.

— Нямаме достатъчно светлина. Най-добре е да изгасите тези свещи и да ги вземем със себе си — каза Бейлинджър. — Или пък… — Той се обърна към обезглавеното тяло на професора.

Когато беше завързан за стола, бе си казал, че не би могло да му се случи нищо по-кошмарно от това. Но ето че отново сгреши. Сега нещата станаха по-ужасни. Винаги ставаха по-ужасни. И онова, което му предстоеше да направи, го доказваше.

Бейлинджър погледна към трупа на професора върху дивана. Лампата му продължаваше да свети през прогизналия от кръв чаршаф. Изпълнен с отвращение, той повдигна края на платното и пъхна ръка отдолу. Треперещите му пръсти докоснаха брадата на професора. Стиснал очи, той разкопча опипом каишката и свали защитната каска, усещайки как главата се наклони на една страна. Измъкна каската изпод чаршафа и едва не се разплака при вида на кръвта по нея.

— Съжалявам, Боб — каза Франк. — Толкова много съжалявам. — Сложи каската с лампата на главата си и усети как цялото му тяло изтръпна. — Да вървим.

След като огледа предпазливо стълбищната шахта надолу, Бейлинджър започна да се изкачва към мезонета. Чуваше зад себе си стъпките на останалите, които го следваха по металните стъпала. Тъкмо се канеше да отвори един капак на тавана, когато Аманда каза:

— Отстрани има ключ, зад онази табелка, на стената вдясно. Рони винаги го щраква, преди да вдигне капака. Мисля, че с него заключва някакъв капан.

Бейлинджър опипа мястото зад табелката, докосна ключа и го щракна. Натисна капака. Първо изпита облекчение, а след това го обзеха подозрения, тъй като той се отвори плавно, без скърцане, както ставаше с вратите в хотела. Чу засилващия се вой на бурята. Таванският прозорец не стигаше чак дотук и отникъде не беше прокапало. Но дъждът плющеше непрестанно по покрива.

На светлината на миньорската лампа Бейлинджър видя една тъмна стая. Стол, бюро, легло с балдахин, тапети — всичко това в претрупан викториански стил. Ноздрите му доловиха миризмата на почистващи препарати.

Той огледа уморено пода и забеляза един лост, който с отварянето на капака се беше вдигнал нагоре. Бе свързан с жици, водещи до метална кутия. Франк си представи какво щеше да се случи, ако Аманда не го бе предупредила за електрическия ключ.

— Прилича ми на експлозив. Рони със сигурност е решил, че ако чужд човек се качи тук, веществените доказателства трябва да бъдат унищожени в същия момент.

Продължавайки да шари с лъча на фенерчето си из стаята, той се изкачи чак горе и насочи пистолета си към тъмните ъгли. Тод, Аманда, Вини и Кора го следваха. Миньорските им лампи и фенерчето на Вини осветиха стаята.

— Няма прах, нито паяжини — озадачено каза Кора.

— Рони поддържа съвършена чистота — с треперещ глас изрече Аманда.

Като затвори капака, Вини откри резе върху него и го затръшна, вкарвайки го в металния жлеб на пода.

— Няма начин резето да се отвори отдолу — каза той.

Бейлинджър забеляза, че в сравнение със студения апартамент на Даната в мезонета беше странно топло.