Дейвид Морел - Нарушители

Кора и Аманда смъкнаха последните ленти лейкопласт от себе си и скочиха от столовете си. Бейлинджър забеляза чука, който Тод беше захвърлил върху купчината. Подаде го на Вини, а след това вдигна ножа и се приготви за атака.

— Загасете миньорските лампи.

На светлината на свещите той съсредоточи цялото си внимание върху мрачната стълбищна шахта.

Стъпките се чуваха все по-близо — бавни, отмерени. Появи се една сянка. Бейлинджър се приготви за схватка. Показа се ръка, която държеше пистолет. Но не се целеше с него, а го използваше така, както слепец бастуна си, за да налучква пътя. Появи се една глава, очила за нощно виждане, татуировки… Тод! Изникна от стълбищната шахта. Изглеждаше зашеметен. На светлината на свещите Бейлинджър видя, че целият е в кръв.

Тод свали очилата си, сякаш беше убеден, че с тях вижда нереални неща. Не бе озадачен, че Бейлинджър, Вини, Кора и Аманда са се освободили. Нито пък изглеждаше изплашен, че четиримата можеха да го повалят, преди да успее да се защити. Всъщност цялата му фигура излъчваше облекчение.

— Слава богу! — Движеше се тежко и тромаво под тежестта на златните монети в джобовете и в раницата си. Отстъпи заднишком от входа на стълбището, като не откъсваше очи от него. — Ще трябва да се държим един за друг. Нуждаем се от помощ.

— Ранен ли си? — попита Франк. — Имаш кръв…

— Не е моята. — Плющенето на дъжда накара Тод да погледне в мрака зад отворената врата и да се намръщи: — Исусе Христе, трябва да я затворим! Да я барикадираме пак. Побързайте, няма време, затворете я. Веднага! Аз ще пазя стълбището. Ще застрелям всеки, който се изкачи при нас.

Но на светлината на свещите се виждаше, че затворът на пистолета е дръпнат назад — пълнителят беше празен.

— Дай ми го — каза Бейлинджър.

— Трябва ми.

— Ти си изстрелял всичките патрони.

— Изпразнил съм го? — Тод огледа оръжието с мътни очи.

— Вини! Аманда! — извика Кора. — Помогнете ми за вратата!

Те я затвориха и натрупаха мебели пред нея.

— Дай ми проклетия пистолет!

Бейлинджър му изви ръката и го измъкна, удивен от това как се бяха променили нещата. Преди малко Тод щеше да го застреля дори само да му се беше сторило, че се опитва да му вземе пистолета. Бейлинджър откри резервния пълнител на колана на Тод. С ловкостта на бивш рейнджър той изхвърли празния пълнител, пъхна заредения и натисна лостчето на спусъка така, че затворът отскочи напред и пое един патрон. За миг се почувства уверен в себе си — отново беше въоръжен.

Франк насочи пистолета към стълбището.

— Какво се случи?

— Не съм сигурен — каза Тод и потръпна. — Абе знам какво се случи, но просто не съм сигурен как беше направено.

— Къде са приятелчетата ти?

— Слизахме надолу по стълбите.

— Знам това. Кажи ми къде са.

— Слизахме все по-надолу и по-надолу, завой след завой. Въртяхме се в кръг. На всеки етаж имаше по един коридор точно като този тук. Но коридорите ставаха все по-дълги.

— Разбира се. Всеки етаж по-надолу е по-голям и по-широк от предишния. За да може да подслушва, Карлайл е трябвало да удължава коридорите, та да минават покрай всички стаи.

— Все по-дълги и по-дълги… — продължаваше напевно Тод. — Най-накрая стигнахме дъното.

— Вини — рече Бейлинджър, — ти, Кора и Аманда му вземете раницата. Изсипете монетите. Натъпчете в нея колкото е възможно повече от снаряжението. Останалата част ще носим на ръце.

— Но нямаше врата — каза Тод. — Не можахме да открием врата. — Лицето му беше така изцапано с кръв, че татуировките почти не се виждаха. — Колкото и да търсехме, не можахме да намерим изход. Изтичахме чак до другия край на коридора, беше направо безкраен! И пак не успяхме да намерим врата. Но открихме нещо друго.

— Какво? — попита Бейлинджър.

— Труп.

Аманда изхлипа.

— Била е мъртва от дълго време — каза Тод.

— Тя ли?

— Трупът беше облечен с рокля. Старомодна рокля. Но жената изглеждаше като мумия. Ето от колко време е била мъртва! Беше изцяло изсушена, а очните й кухини — празни. С тези очила виждам в зелено, но ми се струва, че косата й беше руса. Като нейната. — Тод посочи Аманда. — Седеше в един ъгъл, сякаш е изтичала там, уморила се е, седнала е да си почине и повече не се е събудила. Дори чантичката лежеше на коленете й.

Аманда отново изхлипа.

— Изтичахме обратно до стълбището. Мак така се паникьоса, че вдигна лоста, за да се опита да пробие дупка в стената и да се измъкнем през нея. Но преди да успее да замахне, някой заудря от другата страна.