Дейвид Морел - Нарушители

— Не знам.

— Кора, ти каза, че не си могла да намериш ключове за някои от стаите.

— Да, за мезонета, за апартамента на Даната и за стаите от триста двайсет и осма до шестстотин двайсет и осма. Те са една над друга.

— Струва ми се, че знам какво има зад вратите им. Шахтата за частния асансьор на Карлайл.

— Сигурно е възможно някой да види отвън всички тези светлини. Може би ще дойдат да ни помогнат — рече Вини.

— Не — каза Аманда. — Никой не може да види светлините. Рони все се хвалеше, че целият хотел е напълно затъмнен.

Бейлинджър изруга и побърза да отиде до капака в пода на спалнята.

— Наблюдавах как го правиш — каза му Вини. — Ще поработя с някои от другите кутии.

— Но бавно и внимателно.

— Бъди сигурен.

— Тод? — извика Франк.

— Аз съм в стаята за наблюдение, следя мониторите!

Бейлинджър надникна зад вратата в другия край на спалнята. На цяла редица от екрани за наблюдение на тъмно се виждаха образи, оцветени в зелено.

Тод така се беше съсредоточил, че татуировките по лицето му не помръдваха.

— Може да успеем да видим с какво се занимава този психопат.

Екраните на горния ред показваха фасадата на хотела от различни ъгли, но дъждът беше толкова силен, че Бейлинджър едва различи външните стени и металните капаци на прозорците. На по-долната редица екрани се виждаха части от тъмния интериор на хотела — фоайето, сриналото се стълбище, аварийната стълба. И сервизното помещение, където една скрита камера бе насочена към вратата, през която бяха преминали след излизането от тунела. Тя беше отворена, което потвърди подозрението на Бейлинджър, че групата на Тод я е оставила така, преди да ги последва.

— Досега видях само плъхове, една птица и една котка изрод с три задни крака — рече Тод.

Бейлинджър не разпозна една вътрешна част на хотела — изоставено гаражно помещение, където камерата бе насочена към метална врата.

— Сигурно оттук Рони влиза в хотела — каза той. Побърза да се върне в спалнята, където прекъсна жиците, свързани с резето на вратата в пода. Вдигна капака на металната кутия и отдели детонатора от експлозива. — Две обезвредени!

— Три — обади се Вини от другата стая.

— Четири — долетя гласът на Кора от още по-далече.

— Ето това е той! — извика Аманда.

Бейлинджър не разбра какво иска да каже тя, защото дъждът трополеше силно по покрива. Вдигна очи и видя, че държи една снимка в рамка.

— Рони — рече Аманда, сочейки снимката. — Това е Рони.

По гърба на Бейлинджър полазиха ледени тръпки. Изправи се бавно, без да откъсва поглед от онова, което му показваше Аманда. На черно-бялата снимка един възрастен мъж, облечен с костюм, стоеше до млад мъж, облечен със спортен пуловер. Широките рамене на стареца някога трябва да са изглеждали силни. Едрият му гръден кош е бил внушителен. Въпреки дълбоките бръчки, лицето му с квадратна челюст бе запазило следи от младежката си красота. С гъстата си бяла коса той напомняше на Бейлинджър за Били Греъм в по-късните му години. Всъщност този старец притежаваше типичната външност и особения пронизващ поглед на евангелист.

— Морган Карлайл! — прошепна той. — Точно така го описа Боб. С този хипнотичен поглед…

На снимката Карлайл се усмихваше, както и младежът до него, който едва ли имаше двайсет години. Слабо лице, мършаво тяло. Дори късо подстриганата му гъста коса подчертаваше тази мършавост. Погледът на младежа не беше изразителен, за разлика от този на Карлайл. Нито пък усмивката му, която изглеждаше съвършено безизразна.

— Това е Рони! — с отвращение изрече Аманда.

Бейлинджър разгледа по-внимателно снимката. Тъмната на цвят стена с дървена ламперия в дъното беше като стените в хотела. Макар че се усмихваше приятно, възрастният мъж се държеше на известно разстояние от младежа, отпуснал ръце до тялото си. Пуловерът на младия мъж беше с обло деколте, от което се подаваше обърнатата яка на ризата в стила на филмите от 60-те години. Имаше обикновено лице с нежни скули и брадичка.

— Този другият мъж е бащата на Рони — посочи Аманда.

— Карлайл ли? Не, не е възможно.

— Рони твърдеше, че това е баща му.

— Няма никакви сведения, че Карлайл е бил женен.

— Което нищо не означава — обади се Вини от стаята за наблюдение. Той и Кора бяха приключили с обезвреждането на експлозивите. — Може просто да е имал любовна връзка.

— Но Карлайл е бил само един наблюдател в живота. Не си е падал по романтичните любовни авантюри.