Дейвид Морел - Нарушители

— Всички капаци в пода вече са заключени — каза Бейлинджър.

— Спечелихме малко време — рече Вини, — но е по-добре да намерим начин да прекъснем връзката на тези експлозиви. Рони може да ги възпламени дистанционно.

Всички гледаха Бейлинджър и чакаха да им даде наставления.

Той се почувства безпомощен.

— Когато бях рейнджър, експлозивите не бяха по моята специалност.

— Но трябва да си преминал някакво обучение — каза Аманда.

— Не е достатъчно.

Франк отиде до металната кутия.

— Защо капаците на прозорците са толкова малки? — усъмни се Тод.

— Карлайл е страдал от агорафобия — отвърна Вини. — Откритите пространства са го ужасявали. Никога не е излизал от хотела.

„Освен веднъж“, помисли си Бейлинджър, спомняйки си, че старецът се е застрелял на плажа.

— Можел да понесе да гледа само през малки прозорци — каза Кора.

— Ама че смахната работа. — Тод помести няколко ампули, за да ги разгледа. — Никога не съм виждал такива.

— Това са химически вещества, предизвикващи съсирване на кръвта — обясни Вини.

— Не, това е морфин. Обичал ли е да си инжектира наркотици?

— Морфинът му е трябвал за болките, когато не е могъл да спре кръвта.

— Е, сега знам всичко. Но на ампулата пише, че морфинът е от 1971 година. — Тод явно се изкушаваше да я прибере в джоба си, ала размисли. — Наркотикът сигурно не действа, вероятно вече се е превърнал в отрова.

Бейлинджър свали ципа на винтягата си и пъхна пистолета в кобура под мишницата си. Коленичи и огледа жиците, свързани с лоста на капака в пода.

— Може би ще предпочетете да отидете в някоя друга стая, докато се справя с това.

Никой не помръдна.

Освен Тод.

— Май само аз имам достатъчно мозък да си намеря прикритие.

Той влезе в спалнята.

— Предполагам, че ако това нещо избухне, няма да има значение къде се намираме — въздъхна Кора.

Вини коленичи до Франк.

— Освен това как да ти помогнем, като не виждаме какво правиш?

Бейлинджър ги погледна с благодарност, след това затаи дъх и много бавно и внимателно издърпа жиците от контактите върху лоста. Въздъхна и предпазливо повдигна капака на кутията.

Те надничаха над рамото му.

— Пластичен експлозив. — Франк се стараеше гласът му да звучи спокойно. — Детонаторът е пъхнат в него.

— Това, дето прилича на къс молив, детонаторът ли е? — попита Кора.

— Да, към него е прикачено някакво електронно устройство. Когато капакът се вдигне, лостът щраква и свързва тези жици с други две. Това затваря захранваната с батерия верига и включва детонатора.

— Възможно ли е електронното устройство да бъде активирано дистанционно? — попита Вини.

— Не знам. Устройството може и така да е програмирано, че да гръмне, ако някой пререже жиците. Най-простата тактика е… — Бейлинджър си наложи да се успокои. — … да измъкнеш детонатора от блокчето експлозив.

— А може и движението да го задейства — предположи Вини.

— Е, тогава ни остава да чакаме дали Рони няма да възпламени тези бомби от разстояние.

— Значи, ако го направим, ще хвръкнем във въздуха, ако не го направим — също! — обобщи Вини.

— Ще хвръкнем и още как! — рече Аманда.

Бейлинджър избърса потта от челото си. Пъхна ръка в металната кутия, после се поколеба и свали ръкавиците си. Отново посегна към кутията. В този миг проеча гръмотевица и го накара да трепне. Като се стараеше да овладее треперещите си пръсти, той много внимателно измъкна детонатора. После извади блокчето експлозив от кутията — на пипане беше като маджун. Постави го на известно разстояние.

Вини отстъпи назад.

— Не е ли опасно да го местиш?

— Искаш да кажеш, че е нещо като нитроглицерин и при най-слабия удар може да гръмне? Не. — Бейлинджър избърса потните си длани в панталоните. — Пластичният експлозив е стабилен. Можеш да го удариш с чук, да го блъснеш в стената, да доближиш до него запалена клечка кибрит. Няма да избухне, ако липсва предварителна експлозия с достатъчно топлина, за да свърши работата. — Той посочи блокчето, което бе поставил настрани. — В момента то е едно от най-малко опасните неща в този хотел.

— Това не ме окуражава особено — въздъхна Кора.

— Остават още шест — рече Бейлинджър уморено. — Ако Рони може да задейства тези неща чрез дистанционно управление, само детонаторите ще избухнат. Но и те не са съвсем безопасни, стойте по-надалече.

Той се отправи тревожно към спалнята, за да обезвреди и останалите експлозиви.

— В стаята с гимнастическите уреди има асансьор — каза Бейлинджър на Аманда. — Работи ли?