Дейвид Морел - Нарушители

— Изглежда добре.

Той хвана китката на професора и провери пулса му — сто и двайсет, по-нисък от преди. Това не беше добре, но и не бе за окайване, като се имаше предвид какво бе преживял професорът.

Изведнъж Франк извади мобилния си телефон от джоба на винтягата.

26.

— Какво правиш? — стреснато попита Конклин.

— Обаждам се на 911.

— Не! — Професорът едва намери сили да повиши глас. — Недей!

— Нямаме избор — каза Бейлинджър. — Нуждаеш се от линейка, Боб. От зашиване на раната, от антибиотици, от лечение… Ако тази превръзка остане твърде дълго върху раната, ще развиеш гангрена.

— Не бива да се обаждаш!

— Няма как да го избегнем. Това, че те позакърпих, не означава, че си вън от опасност.

— Остави телефона! — разгневи се Конклин.

— Но той е прав, професоре — намеси се Кора. — Трябва да ви закараме в болница колкото е възможно по-скоро.

— Навън… — промълви професорът.

— Какво?

— Изнесете ме навън, след това се обадете на 911. Ако санитарите от линейката ви сварят тук, ще съобщят в полицията. Ще ви арестуват.

— На кого му пука дали ще ни опандизят! — възкликна Вини.

— Послушайте ме. — Конклин едва пое дъх. — Ще прекарате месеци в затвора. Съдебни дела, глоби… Именно това, което ми се случи, е причината полицаите да не ни позволяват да вършим такива неща. Ще ви накажат за назидание на другите. — Той потрепери. — Вини, ти ще загубиш работата си като преподавател. А никой университет няма да наеме на работа Рик и Кора. Ако Франк се обади на 911, животът ви ще бъде съсипан.

— Той каза „Боб“ — намръщи се Рик. — Какво става тук?

— Не те разбирам — учуди се професорът.

— Преди минута Бейлинджър ви нарече „Боб“. Не „професоре“, дори не и „Робърт“, а „Боб“. На мен и през ум не ми е минавало да ви наричам така. В мотела той ни се представи, но след три часа за нищо на света не бих могъл да си спомня малкото му име. Ала не и вие, професоре, вие току-що го нарекохте „Франк“! Боже мой, двамата сте се срещали и по-рано. Познавате се.

— Въобразяваш си разни неща! — тросна се Бейлинджър.

— Да бе, ти дойде тук като наблюдател и изведнъж взе да командваш парада. Спаси живота на двама от нас и се държиш така, сякаш това е обичайното ти занимание. Да не си кръстоска между Клинт Истууд и Батман? Кой си ти, по дяволите?

— Не разбирам за какво говориш! — ядоса се Бейлинджър.

— Нямаме време за глупости. Трябва да закараме професора в болница.

— Изнесете ме навън! — настоя Конклин. — След това позвънете на 911.

— Трябваха ни два часа и половина, за да стигнем дотук.

— Защото се мотаехме. Ако побързате, ще успеете да ме изнесете за половин час.

— И по-бързо, ако използваме лоста, за да разбием входната врата — обади се Вини.

— Не! Не бива да оставяте доказателства, че сме били тук. Ако полицаите открият разбита врата… — Професорът се задъха. — Никога няма да си простя, ако ви съсипя живота. Трябва да ме пренесете обратно по пътя, по който дойдохме — през тунела.

— Ами твоят живот? — попита Бейлинджър. — Какво ще стане, ако получиш кръвоизлив, докато се опитваме да те изнесем оттук?

— Ще поема този риск.

— Това е лудост!

— Според твоя опит за колко време една рана може да остане така? — попита Конклин.

Бейлинджър не му отговори.

— Кой си ти, да те вземат дяволите? — избухна Рик.

— Ако свалят превръзката до два часа, всичко ще е наред — рече спокойно Франк.

— Помогнете ми да стана — помоли Конклин.

— Какво си мислиш, че правиш?

— Вдигнете ме. Рик и Вини ще ме подкрепят. Ще използвам здравия си крак — заяви решително професорът. — Аз тежа деветдесет и пет килограма! Ако се опитате да ме носите, тази работа няма да има край!

— По-спокойно — каза Бейлинджър. — Нали не искаш да получиш и сърдечен удар.

— Защо професорът трепери? — попита Кора.

— От шока е.

— Можеше вече да сме тръгнали — рече Конклин. — Губим време.

Франк го погледна изпитателно.

— Боб, наистина ли искаш това?

— „Боб“ ли! — отново се вбеси Рик.

— Изгубих професурата си.

— Изгубили сте… — Вини изглеждаше слисан. — За какво говорите?

— Наредиха ми да напусна университета в края на семестъра.

— Какво се е случило, за бога?

— Деканът откри с какво се занимавам. Той търсеше начини за намаляване на разходите, особено много му се искаше да съкрати от щатните бройки. Накара академичния съвет да ме уволни заради нарушаване на закона и излагане на риск живота на студентите.