Дейвид Морел - Нарушители

— Професоре? — Франк едва успяваше да си поеме дъх.

Не последва никакъв отговор.

— За бога, не ме ли чуваш? Кажи ми нещо. Ранен ли си?

Едва доловимо мърморене долетя от зейналата бездна.

Лицето на Бейлинджър плувна в пот.

— Професоре?

— Чувствам се… задушен.

— Това е от примката около гърдите ти.

— Не мога да дишам.

„Господи, да не би да е получил сърдечен пристъп?“ — запита се Бейлинджър.

— Дишай бавно — натъртено изрече той. — Ако дишаш учестено, ще изпаднеш в паника.

— Паника е слабо казано — долетя отдолу хрипливият глас на професора.

Въжето изскърца.

— Рик, Кора, продължавайте да го държите. Вини, ела тук и ми помогни да го издърпам! — извика с последни сили Франк.

— Боли! — изстена професорът, когато въжето се приплъзна нагоре.

— Скоро ще те освободим от примката.

— Не е от нея, кракът ме боли!

Бейлинджър и Вини напрегнаха мишци. Над ръба се появи лампата върху каската на Конклин. След това — и измъченото му лице, още по-бледо от преди. Очилата му ги нямаше. Без тях разширените му от страх очи изглеждаха уязвими.

Франк и Вини го издърпаха още по-нагоре.

— Закачих се на нещо. — Професорът изпъшка.

Бейлинджър усещаше как застаналите зад гърба му Рик и Кора дърпат здраво въжето. Долавяше напрегнатото им дишане.

— Вини. — Гласът на Бейлинджър звучеше отпаднало. — Пусни въжето и извлечи професора на балкона.

Вини постепенно освободи ръцете си и щом цялата тежест се прехвърли върху Бейлинджър, пристъпи внимателно към ръба. Той сграбчи ръката на професора и задърпа.

Конклин потръпна от болка, но не помръдна.

— Предницата на якето му се е закачила за една дъска — извика Вини.

— Знаеш какво да направиш. Извади ножа, затова го носиш със себе си. Срежи якето!

Вини като че ли изведнъж си спомни, че има нож. Освободи клипса, прикрепен вътре в джоба му, отвори го и разряза якето на Конклин. За миг ужасено погледна в пропастта, където се бяха сринали стълбите.

— Готово! — Той се втурна към Франк и сграбчи въжето.

Задърпаха с всички сили. Възрастният човек се мъчеше да им помага. Като опря лакти върху ръба на балкона, той успя да прехвърли дясното си коляно отгоре. Бейлинджър се придвижи по въжето, сграбчи професора за якето и помогна на Вини да го издърпат на безопасно място.

Рик и Кора се озоваха до него. Професорът лежеше по гръб и едва си поемаше дъх, когато Бейлинджър освободи плъзгащия се възел и свали въжето от него.

— Можеш ли да дишаш сега? — Франк трескаво провери пулса на професора, чиито гърди се надигаха и спускаха.

Бейлинджър отчете пулс 140 — беше като на спортист, който е пробягал няколко мили. Но за човек с наднормено тегло бе прекалено висок.

— Гърдите болят ли те още?

— Не толкова, колкото преди. Чувствам се по-добре. Мога да си поема дъх.

— О, по дяволите! — изруга Рик.

— Вижте левия му крак — посочи Кора.

Бейлинджър долови силна стипчива миризма. Свеждайки очи към краката на професора, видя, че единият му крачол е просмукан с кръв от бедрото до обувката.

Конклин простена.

— Добре, слушайте всички — каза Бейлинджър.

От бедрото на професора избликна още кръв и Кора ужасено извърна глава.

— Забрави за чувствата си. Прави точно каквото ти казвам — нареди Франк.

Рик притисна устата си.

— Нямаме време за това — каза Бейлинджър. — Внимавайте всички. — Той извади ножа си и разряза дънките на професора. Разстла плата. — У кого е санитарната чанта?

Конклин се сгърчи от болка. На бедрото му имаше четирисантиметрова дълбока рана, от която течеше кръв.

— У кого е санитарната чанта? — повторно попита Бейлинджър.

Изпадналият в шок Вини запремигва объркано.

— Струва ми се, че е у Рик.

— Извади я веднага! — Бейлинджър уви въжето около бедрото на професора и го стегна над раната. — У кого е чукът?

Кора си наложи да погледне раната. На светлината на лампите рижата й коса рязко контрастираше с бледото й лице.

— У мен.

— Дай ми го!

Кора машинално свали чука от колана си.

Бейлинджър пъхна дръжката му под въжето и я завъртя, като го затегна около бедрото на Конклин. Кръвта спря да тече.

— Дръж го така.

Франк взе санитарната чанта с надпис „Про-Мед“ от ръцете на Рик.

— Извади шишето с вода. Изплакни раната. У кого е лейкопластът?

— У мен. — Вини едва се съвземаше от шока.

— Приготви го.

— Но ние покриваме с него острите ръбове на тръбите, за да не се порежем. Как с него…