Дейвид Морел - Нарушители

— Просто направи каквото ти казах. — Бейлинджър свали ципа на санитарната чанта и отвори двете й отделения. Понечи да бръкне вътре, но се намръщи, като видя мръсните си ръкавици, след което ги смени с латексови от чантата. — Кора, насочи фенерчето си към чантата. — Извади две пакетчета кърпички, напоени със спирт, и ги отвори. — Рик, промий раната. Кора, освети я! — Като избърса потта от челото си с ръкава на якето, Бейлинджър впери поглед във водата, с която промиваха раната. Тъй като кървенето бе временно спряно, видя разкъсаната плът. — Артерията не е прерязана. — Той използва една кърпичка, за да почисти раната, а след това се наведе по-близо и впери поглед в една тресчица, която стърчеше от нея. — У кого е универсалният комплект инструменти?

— У мен. — Рик освободи клипса на торбичката и му го подаде.

Франк потърси плоски клещи.

— Продължавай да плакнеш раната. Как се чувстваш, професоре?

— Боли ме…

— Въжето врязало ли се е в крака ти?

— Да.

— Ако усещаш само тази болка, значи си добре. Примката не само спира кървенето, но липсата на циркулация притъпява болката от раната. Ала не може прекалено дълго да остане така. Изпий тези. — Бейлинджър скъса два блистера с тиленол за подсилване и му даде четири таблетки. — Това не е викодин, но е по-добре от нищо.

Конклин ги пъхна в устата си, а Рик му даде да пийне вода.

— Джобното ми фенерче! Изпуснах го, когато стълбите се сринаха. — Професорът сякаш се обвиняваше. — И Вини си загуби фенерчето.

— Все още имаме три. — Бейлинджър използва една напоена със спирт кърпичка и вдъхвайки острата й миризма, почисти края на клещите. — Ето, започваме. Кора, дръж здраво фенерчето.

Той допря с клещите раната и стисна треската точно над мястото, където беше забита в плътта. Издърпа я внимателно.

Професорът изпъшка.

— Най-лошото свърши — успокои го Бейлинджър. — Продължавай да държиш така фенерчето, Кора. Дай още малко вода, Рик.

След като отми кръвта, Франк видя още една тресчица, която се губеше в разкъсаната плът.

Като се постара ръката му да не трепери, той пъхна клещите в раната, чу как професорът изстена и измъкна треската.

Огледа раната, след това я почисти с кърпичка, напоена със спирт. Въздъхна тежко и остави клещите.

— Тази рана трябва да се зашие — каза Кора. — Много шевове ще са нужни.

— Ще се задоволим с това, което имаме. Изплакни я отново — нареди Бейлинджър на Рик. Отвори четири тубички със силен антибиотичен мехлем и изстиска съдържанието им в раната. — Добре ли си, професоре?

— Прилошава ми.

— Възможно е да изпаднеш в шок. Вини, ела до мен. Свали работните си ръкавици и си сложи тези от санитарната чанта. Отлично, а сега стисни раната, за да се затвори.

— Не мога да го направя! — изстена Вини.

— Затвори раната с ръце! — нареди му Франк.

— Да не си полудял?

— Това е единственият начин, за да го спасим. Ти ще я държиш затворена, а аз ще я превържа.

— С какво, за бога?

— С лейкопласт.

— Сигурно се шегуваш, да те вземат мътните! — уплашено се отдръпна Вини.

— Е, добре, щом не можеш да го направиш… — Бейлинджър се обърна към Рик: — Ела тук и си сложи гумени ръкавици.

— Добре де, добре — съгласи се Вини.

Той притисна раната.

Професорът изкрещя от болка.

— Знам, че е мъчително — каза му Бейлинджър. — Но ще те помоля да направиш още нещо, от което ще те заболи. Не прегъвай коляното, когато Рик вдигне крака ти.

— Добре — съгласи се Конклин, — но това наистина ще е много тежко.

Той затвори очи и се приготви да се пребори с болката.

— Готов ли си?

Професорът кимна утвърдително.

— Рик! — извика Бейлинджър.

Когато Рик вдигна крака на Конклин, а Вини притисна раната, Франк издърпа лейкопласт от ролката и започна да го увива около бедрото на професора. Той стискаше зъби и едва се сдържаше да не се разреве от болка.

Бейлинджър продължи невъзмутимо да навива лейкопласта около раната.

— Добре, Рик — рече накрая той. — Приключихме!

Професорът потръпна.

— А сега да видим дали отнякъде не кърви. Кора, развий въжето от крака.

Всички се напрегнаха, когато тя издърпа дръжката на чука изпод въжето и го разхлаби. Бейлинджър освети с фенерчето си превръзката.

— Усещам боцкане — простена професорът.

— Това означава, че кръвообращението се възстановява.

— Чувствам някаква пулсираща болка. О, боже!

Бейлинджър не откъсваше очи от превръзката и мълчаливо се молеше по нея да не избие кръв.