Дейвид Морел - Призрачни светлини

Хариет млъкна. Под жаркото слънце не се чуваха никакви звуци, освен мученето на говедата някъде в далечината и шума на вятъра в рядката трева.

— Значи светлините са вдъхновили Дийкън, а после са го обсебили до такава степен, че са го съсипали? — попита Тори.

— Зависи какво разбирате под съсипали. Последната му игра пред камерите граничи със съвършенство.

— Но в крайна сметка е умрял — натърти Тори.

— Може би така е пожелал самият Дийкън. Може би животът му през последната година е бил толкова интензивен, че му е омръзнало да живее.

— Значи смятате…?

— Блясъкът на слънцето в предното стъкло на пикапа, в който се е блъснал. Може да е бил толкова объркан, че е решил да кара към светлината.

Вятърът утихна и сякаш всичко застина.

— Вчера ни казахте, че хората в града се чувстват благословени, защото са виждали светлините — наруши мълчанието Дан.

— При мен поне беше така.

— Но не при всички — добави той. — Възможно ли е да сте се преситили? Чух в града една продавачка да казва, че когато била малка, ходела да гледа светлините, но вече не го правела. А вчера вие също казахте, че вече не ги гледате.

Хариет погледна многозначително Тори.

— Когато началник Костиган ми се обади вчера, за да ме предупреди, че идвате да ме видите, той ми каза, че сте обсебени от светлините. Доведох ви тук, за да разберете, че е напълно възможно да се преситите от тях.

Събуди го статичният шум.

Главоболието.

И миризмата.

Халоуей вдигна лице от плота. Бузата му беше изтръпнала от дългото притискане към дървото. Слушалките все още бяха на главата му. Чувстваше се скапан, сякаш беше изпил безбройните чаши с водка и портокалов сок, които очарователната музика го беше накарала да си представи.

Още усещаше аромата на канела. И топлината на чувствената жена, с която беше танцувал бавно във фантазиите си.

Бяха танцували, танцували…

И после беше припаднал.

Лежеше върху някакво бюро. Когато се изправи, усети, че панталоните му са влажни отпред. Ърл вдигна глава към болезнено ярките лампи на тавана и свали пращящите слушалки. Изложени най-сетне отново на въздух, ушите му забучаха. Беше се надявал, че без гадното пращене главоболието му ще намалее, но болката в черепа му стана още по-силна, защото вече нищо не заглушаваше бръмченето, което се излъчваше от всички повърхности на подземната база.

„Само да можех да разбера какво го причинява“.

Но главоболието му не беше единственото нещо, което се беше усилило. Вече усещаше толкова ясно миризмата, че чак му се догади.

Халоуей погледна надолу към труповете. Толкова много трупове. Изследователите. Другите пазачи. Кръвта и покриваше пода, а вонята му напомни за иракската кланица, която беше претърсил за бунтовници заедно с други рейнджъри. Електричеството в онази част на град Фалуджа беше спряло и месото се разлагаше заради жегата.

Тук, в обсерваторията, кръвта далече не беше най-лошото. Смрадливи телесни течности бяха изтекли от няколко трупа. Лицата на някои от тях бяха започнали да се подуват.

„Разложението не би трябвало да започне толкова бързо“ — помисли си Халоуей. Той погледна часовника си и видя, че стрелките показват четири без седем. Беше кипнал от яд около девет и половина. Обърканото му съзнание успя някак да пресметне разликата. По-малко от седем часа.

Изправи се рязко, обзет от подозрение. Тръгна с несигурни крачки между труповете, като се стараеше да не стъпва върху кръвта. Излезе в коридора и намери още един мъртъв пазач — лицето му беше така раздробено от куршумите, че не можа да го познае.

Зави надясно и пое по другия коридор, но колкото и да беше силен, шумът от стъпките му не успя да заглуши бръмченето. Влезе в залата за наблюдение и зяпна от изненада, щом видя изображенията на мониторите. Нито едно от тях не беше оцветено в зелени нюанси. Сателитните чинии, трите реда огради, обширните пространства с рядка трева и далечните планини — всичко беше окъпано в блясъка на слънцето.

„Не са седем часа — помисли си шокирано той, — а деветнайсет“.

„Боже мой, никога не съм спал толкова дълго през живота си“.

Телефонът иззвъня. Беше един от четирите в сградата и също като останалите беше снабден със скрамблер 14 14 Електронно устройство, което променя честотата на сигнала, така че да не може да разбере думите на говорещия по телефона, освен ако не разполага с подходящ приемник. — Б.пр. . Ърл го изгледа втренчено и вдигна слушалката.