Дейвид Морел - Призрачни светлини

Накрая се обезсърчил до такава степен, че се отказал и тръгнал да обикаля страната с мотора си. Това се случило през лятото на петдесет и шеста. През есента се върнал отново в Ню Йорк, където успял да убеди един режисьор да му даде малка роля в бродуейска пиеса. И играта му този път била така блестяща, че един откривател на млади таланти го накарал да изиграе малка пробна роля от „Блудният син“. Играта му била толкова забележителна, че режисьорът го пробвал още веднъж и му поверил главната роля.

Според DVD версията на филма това е една от най-успешните кариери в историята на Холивуд. Според вас каква е причината за тази драстична разлика в играта на Дийкън?

Пейдж сви рамене.

— Предполагам, че пътешествието с мотор му е дало възможност да стане по-вглъбен.

— Или е получил помощ — подхвърли Хариет.

— Помощ?

— Онова лято Дийкън е пътувал от Ел Пасо към националния парк „Биг Бенд“, който се намира на югоизток от тук. И е минал случайно през Ростов.

Тори пристъпи напред.

— Видял е светлините?

— Прекарал е по-голямата част от август и септември. Всяка нощ е шофирал до зоната за наблюдение, където тогава дори е нямало паркинг. И е стоял там до зори. После се е връщал в града и е спял в една палатка, която бил разпънал в парка. Следобедите е обикалял из града и е завързвал приятелства. Изглеждал е толкова добре, че едва ли му е било трудно. Един ден си е тръгнал, върнал се е в Ню Йорк и е направил големия си пробив в киното.

Дан се намръщи.

— Казвате, че светлините имат нещо общо с това?

— Те са били единственото различно нещо в живота му — отговори Хариет. — Представям си го как се е взирал в светлините в продължение на седмици. Нощ след нощ. Като омагьосан. В ранните роли на Дийкън очите му са мрачни. В последните три филма блестят. Когато го наели за ролята на един от главните герои в „Рождено право“, той разказал на режисьора за Ростов и го убедил, че мястото е идеално за снимки. Бил е толкова убедителен, че режисьорът дошъл да се увери със собствените си очи и незабавно решил да построи фермерската къща точно тук. — Тя махна с ръка към порутената постройка. — Не е ли невероятно съвпадение, че се намираме на някакви си шестнадесет километра от мястото край пътя, на което Дийкън е видял за пръв път светлините?

— А режисьорът видял ли ги е? — полюбопитства Дан.

— Не. Тукашните хора, участвали във филма, си спомнят, че Дийкън е ходел там всяка нощ, като на няколко е вземал със себе си Пейджънт, Ривърс и режисьора. Те така и не разбрали за какви светлини им говори. Хората от снимачния екип също, така че накрая Дийкън продължил да ходи сам.

Хариет си пое дъх.

— Освен това не му е трябвал грим, за да изглежда по-стар.

Въпреки жегата Пейдж усети как по кожата му пробягаха студени тръпки.

— Какво имате предвид?

— Режисьорът заснел филма на части. Когато Дийкън трябвало да изглежда по-стар, той наистина изглеждал такъв. Носели се слухове, че не ходел всяка нощ да гледа светлините, както самият той твърдял, а вместо това се наливал с алкохол и вземал наркотици. Накрая изглеждал толкова изтощен, че режисьорът го помолил да спре да злоупотребява със здравето си. Говорело се, че снимките ще бъдат прекъснати и Дийкън ще бъде изпратен да се лекува в болница. Но всяка вечер, когато градът се събирал да види заснетите до момента сцени, той изглеждал толкова убедителен в ролята си, така истински, че режисьорът продължавал да снима. И гримьорите трябвало да използват всичките си умения, за да накарат Пейджънт и Ривърс да изглеждат състарени колкото Дийкън.

Застанала в сенките на рушащата се къща, Тори попита:

— Какво го е състарило така?

— Всичко, което мога да ви кажа, е, че хората разправят, че когато снимките на финалната сцена завършили и Дийкън заминал с мотора си, той изглеждал на шейсет години. Пет дни по-късно загинал със спортната си кола на път за състезание в Северна Калифорния, недалече от мястото, на което се бил снимал в „Блудният син“. Карал със сто и шейсет километра в час, когато един пикап изскочил на пътя. Очевидец видял слънчевата светлина, която се отразявала от предното стъкло на пикапа. Има теория, че блясъкът е заслепил Дийкън и му е попречил да завие, за да избегне другата кола.

Дан се загледа в начупените дъски, които лежаха на земята.

— Защо никои не говори за тези неща?

— Смъртта на Дийкън е травмирала всички, които били свързани по някакъв начин с филма. Те не претендирали, че го разбират, но уважавали блестящата му игра и не искали да петнят спомена за него с твърдения, че е злоупотребявал с алкохол и наркотици. И със сигурност не искали да споменават за светлините, в които така или иначе никой не вярвал, за да не излезе, че му е хлопала дъската.