Дейвид Морел - Призрачни светлини

„Почакай — каза си Пейдж, докато се взираше в далечината. — Там има нещо“.

В края на пътя се виждаше някакво неясно петно. Той се наведе напред в опит да разбере какво вижда. Петното нарастваше с приближаването им.

— Това е сграда — отбеляза любопитно Тори.

— Защо имам чувството, че съм бил тук и преди? — намръщи се Дан, като си припомни чувството за дежа вю, което го бе обзело, когато бе прелетял над добитъка и вятърната мелница на път за Ростов. И по-късно, когато беше минал за пръв път по главната улица на града.

Сградата придоби по-ясни очертания и стана още по-загадъчна. Беше впечатляваща фермерска къща на три етажа. Пред широката й фасада имаше покрита веранда. На покрива й стърчаха няколко комина. В десния ъгъл се извисяваше квадратна кула, завършваща с купол, който придаваше на къщата вид на замък. Но колкото и величествено да изглеждаше цялата постройка, в нея имаше нещо мрачно и готическо.

— Виждала съм тази къща и преди — каза Тори на Пейдж. И внезапно направи връзката. — „Рождено право“?

— Разбира се! — възкликна Дан. — Ето защо всичко ми изглеждаше познато, когато пристигнах със самолета. Това е къщата, за която говореше капитан Медрано, къщата, която Едуард Мълан е искал да види.

Пейдж си спомняше осъвременената версия на „Рождено право“, която бяха пуснали по кината по случай петдесетгодишнината на актьора. Двамата с жена му бяха слушали толкова много за тази класика, която бяха давали рядко по телевизията, че бяха отишли да я гледат.

— Луди сме по филма — каза Тори.

— Да, впечатляващ е — отговори Хариет, а къщата ставаше все по-ясно различима, докато караше към нея. — Във всеки случай хората тук, в Тексас, го обожават. Романът не им харесва, защото са пренебрегнати в него, но смятат, че филмът показва силата и решителността им, да не говорим за необятната природа. Без днешните фалшиво изглеждащи компютърни ефекти. Стоте хиляди говеда, които сте видели, са съвсем истински. Необятната фермерска земя. Безкрайното небе. Не мисля, че някога е имало по-голям филм. Голям колкото самия щат. А и актьорите пасват на величието на филма. Джеймс Дийкън, Вероника Пейджънт, Бък Ривърс. Легенди.

Дан се взираше в извисяващата се къща. Тъмната й, проядена от времето дървесина засилваше меланхолията, която се излъчваше от нея. Скоро пикапът бе достатъчно близо, за да види, че част от гредите са паднали, че в стената зеят дупки, че верандата може всеки миг да се срути.

— Нима никой не се грижи за нея? — попита изненадано Тори.

— След като снимките за филма приключиха, семейството, чиято собственост беше фермата, се грижеше известно време за къщата, но после я заряза — отговори Хариет. — А и защо да я поддържат? Не искаха разни туристи да се разхождат из земята им и да оставят портите отворени, така че добитъкът да избяга на шосето и бъде блъснат от някоя кола. Когато по-възрастните измряха, децата им вече бяха забравили за къщата. А когато най-накрая се сетиха за нея, беше късно. Сега сградата е в толкова лошо състояние, че не може да бъде ремонтирана, освен ако не бъде построена наново.

Тя спря пикапа до рушащите се стълби, които водеха нагоре към срутилите се греди на верандата. Украсената с орнаменти входна врата изглеждаше така, сякаш всеки миг ще падне от ръждясалите панти.

Пейдж слезе от колата и под маратонките му изхрущяха буци пръст и дребни камъчета. Той помогна на Тори да слезе и видя, че Хариет заобикаля пикапа, за да се присъедини към тях. Възрастната жена нахлупи каубойската си шапка. Слънцето беше толкова силно, че на Дан му се прииска да се беше сетил да си вземе шапка с козирка. Тори носеше своята и тя скриваше по-голяма част от червената й коса.

— Във филма на това място имаше ливада — отбеляза той.

— И вита алея за коли, обградена от цветни лехи — добави жена му. — Говедата ги изпотъпкаха по време на едно паническо бягство. Вероника Пейджънт и Бък Ривърс възстановиха всичко. После го направиха още веднъж, защото мина торнадо. Имаше и ужасяваща суша, но те успяха по някакъв начин да разширят империята си.

— Тексаската решителност — каза Хариет.

— А Джеймс Дийкън беше белият боклук, когото унижаваха, докато не намери петрол и не им го върна тъпкано с помощта на парите и властта си. Има една сцена, в която минава с очукания си стар пикап по тази ливада. Омазан е с петрол от първия си кладенец. Изскача от колата и удря с юмрук Ривърс. — Пейдж се огледа. — Само че тук не виждам никакви петролни кладенци.