Кристофър Райх - Правилата на измамата

Цукерман, който обичаше да запълва свободното си време с историческа литература, дори вмъкна в приветствието си, че тези места още пазят спомени за битките, предвождани от велики имена като Александър, Цезар, Тамерлан и Наполеон. Битки, изиграли важна роля в развитието на цивилизацията за векове напред.

Полетът тази вечер беше пълен. Пътническият манифест наброяваше шестстотин седемдесет и три имена. Сред тях — Далия Борер от Йерусалим, директор на израелския Червен кръст; Абнър Паркър от Бока Ратон, Флорида, американец, загубил и двата си крака при приятелски огън във Виетнам; Зейн Касиди от Едмънд, Оклахома, пастор от Библейската църква на Спасителя и водач на туристическа група от седемдесет и седем евангелистки християни; Майер Коен, лидер на израелската Партия на заселниците, пътуващ за Вашингтон, окръг Колумбия, за да лобира в американския Конгрес за разширяването на колониите на Западния бряг, и Ясер Мохамед, израелец от арабски произход, член на Кнесет, също на път за Вашингтон, окръг Колумбия, за да лобира в американския Конгрес против разширяването на колониите на Западния бряг.

Последните двама седяха един до друг. След размяна на любезности и политически възгледи, единият извади от ръчния си багаж шахматна дъска. Двамата мъже прекараха остатъка от полета, потънали в дружелюбно мълчание, наведени над конете и пешките си.

Триста и седемдесет мъже, триста жени, както и шейсет и четири деца. Плюс екипажа от осемнайсет души.

Щом достигнаха височина 11 300 метра, Цукерман се обърна към пътниците за втори път и обяви, че вече могат да разкопчеят коланите си и да се поразходят из двуетажния самолет. Той беше най-новата придобивка в хангара на авиокомпания „Ел Ал“. Добави също, че имат късмета да летят при попътен вятър, който значително ще съкрати полета. Очакваше се да кацнат в 7:50 часа вечерта. Петнайсет минути по-рано от обявеното разписание.

Пожела приятен полет на всички и в заключение заяви, че ще направи следващото си обръщение към пътниците малко преди приземяването.

— Не — каза Фон Даникен в слушалката. — Не разполагаме с информация за конкретна заплаха. Знаем само, че в страната се подвизава терористична клетка, която цели разрушаването на пътнически самолет на наша територия. Нямаме представа кои са, нито пък къде се намират в момента. Но, повтарям, със сигурност знаем, че са тук, по всяка вероятност в Цюрих или Женева. Всички събрани доказателства сочат към заговор за нападение над самолет — във въздуха или на пистата — в рамките на следващите четиридесет и осем часа.

Фон Даникен разговаряше с директора на Федералната служба за гражданска авиация — организацията, която имаше последната дума по всички въпроси, касаещи пристигащите и заминаващи полети по швейцарските летища. Човекът бе негов приятел и бивш сътрапезник в армията, но при проблеми от подобна величина приятелството минаваше на заден план.

— Правилно ли те разбирам, Маркус? Искаш от нас да затворим всички големи летища в страната до второ нареждане, така ли?

— Да.

— Но това означава да анулираме всички излитащи полети и да пренасочим пристигащите полети от Франция, Германия и Италия.

— Наясно съм с това — каза Фон Даникен.

— Става въпрос за над сто полета и то само за тази вечер. Имаш ли представа какъв хаос би настъпил в цялата европейска мрежа за управление на въздушното пространство?

— Нямаше да отправям подобна молба, ако не беше абсолютно наложително.

Последва мълчание и Фон Даникен усети терзанията на директора.

— Трябва да се посъветвам с президента, преди да издам подобно разпореждане — каза началникът на гражданска авиация.

— Госпожа президентът е извън страната. В момента не можем да се свържем с нея — уведоми го Фон Даникен.

— Ами вицепрезидентът?

— Вече му се обадих. Не може да се произнесе по този въпрос, преди да е разговарял с нея.

— Уведомил ли си Федералната служба за сигурност? Охранителните мерки по време на полет са тяхна грижа — рече директорът.

— Току-що говорих по телефона с тях. Няма изгледи за успех. Единственото, което могат да направят, е да разпространят предупреждение до всички пилоти. Това обаче не е достатъчно. Смятаме, че нападението ще бъде проведено с „търтей“, натоварен с експлозиви. Пътническите самолети нямат техническата възможност да извършват избягващи маневри.

— Така е — съгласи се събеседникът му. — Ами военните?