Кристофър Райх - Правилата на измамата

До тротоара пред сградата бяха паркирани три черни мерцедеса с дипломатически номера и малки американски знаменца, прикрепени в горния десен ъгъл — сигурно доказателство, че генерал-майор Джон Остин, основател и директор на тайната шпионска агенция, известна като „Дивизията“, се намира в сградата.

Остин бе легенда със завидна репутация. Лошото момче, открило правия път. Или както самият той обичаше да казва, падналият ангел, възправен до дясната ръка на Господ. А в случая Господ се явяваше президентът на Съединените щати…

Палумбо знаеше цялата му биография.

Джон Остин завършил с отличие Военновъздушната академия, випуск 1967 година, преминал обучение за пилот на реактивен самолет и изпратен във Виетнам, където взел участие в 120 въздушни атаки с „Фантом Ф-4“ и свалил девет северновиетнамски изтребителя „МиГ“. Благодарение на войната станал герой с чин майор още преди да навърши трийсет години.

Но и той имаше тъмни страни в миналото си. Разказваха, че когато не летял, гуляел. Нощ след нощ водел пилотската дружина из най-покварените сайгонски дупки, пиели до припадък и чукали всичко, което се изпречело пред погледа им. Нарекли се „Рейнджърите на Остин“, в чест на отряд мародери с подобно име от Втората световна война. Носела се мълва и за използване на наркотици, за изнасилвания, та дори и за едно убийство. Ала всички тези слухове били потулени. Никой не смеел да опетни по какъвто и да било начин ореола на героя.

Дошла 1979 година, а с нея и кризата със заложниците в Иран. Остин бил идеален за екипа, сформиран от полковник Чарли Бекуит. След войната Остин работел като инструктор и пилот-изпитател. Веднага се прехвърлил към огромните транспортни „Херкулес С-130“, които трябвало да превозят командосите в иранската пустиня. Този път късметът му изневерил. Получил ужасяващи изгаряния в инцидента, отнел живота на осем военнослужещи и се завърнал от пустинята коренно променен. Отказал да излезе в пенсия и положил всички усилия да възстанови здравето си и да стане директор на новосформираната военна част за специални операции в авиобазата Макдил в Тампа, Флорида. Приел, че оцеляването му се дължи на чудо, и отдал живота си на Исус.

Наместо шумни гуляи, Остин започнал да организира в дома си сбирки за молитви и четене на Библията. Всеки вторник и петък вечер домът на Остин на улица Ориндж Лейн се изпълвал с грешници — военнослужещи от всякакви чинове, стремящи се към светкавично повишение и слава. Остин бързо се заобиколил с верни — „сервилни“, според някои — офицерски кадри, разпръснати из четирите вида военни сили. Нарекли се „Рейнджърите на Остин“, също както преди, но този път проповядвали словото на Христос и агресивните политически възгледи на своя създател и съмишленик. Америка бе градът на хълма, маякът на демокрацията в световен мащаб. А Израел — нейният най-близък съюзник, сгушен на топло под крилото й.

Остин се издигал с шеметна скорост. На четиридесет вече бил полковник, на четиридесет и три — бригаден генерал; получил втора звезда преди четиридесет и шестия си рожден ден. Появявал се редом с най-известните евангелисти в страната в сутрешните неделни телевизионни програми. Наричали го Божия воин и Пилота на Исус. Превърнал се в лицето на Вярата.

Тогава кариерата му някак замряла. Така и не получил нито трета звезда, нито командване на дивизия, които обикновено вървели в комплект. Спрял да се появява по телевизията. Преместил се да живее в Пентагона, както изисквал постът му на директор на Секретната служба за военно разузнаване — прът в колелата за професионалното му развитие, — и сякаш потънал вдън земя. Но вътре във въоръжените сили присъствието му все още се усещало.

Стотици членове на „Рейнджърите на Остин“ станали генерали в армията и адмирали във флота и все още му били верни.

Точно тогава, осъзна Палумбо, Остин е създал „Дивизията“. Омръзнало му е да следва чужди заповеди и е решил да издава свои собствени.

Палумбо се отдалечи на стотина метра от консулството и когато намери свободно място за паркиране, си каза, че късметът му се е усмихнал. Трескаво търсеше дребни знаци в уверение на това, че не е подложил на риск работата и семейството си напразно.

Зае мястото на паркинга и сложи работната си чанта в скута си. Вътре имаше два мобилни телефона, електрошоков пистолет и подслушвателно устройство за мобилни телефонни разговори, маскирано като лаптоп. Включи уреда за подслушване и го настрои на честота за търсене на номера, започващи с 455 — за телефоните на персонала и гостите на американското консулство.