Кристофър Райх - Правилата на измамата

— Всичко свърши — каза той. — Прекратяваме тази операция незабавно.

— Какви ми ги говориш?

Палумбо пусна електрошоковия пистолет и извади валтера от сакото си.

— Кой самолет е мишената ви? — настоятелно попита той.

— Нямам представа кой си, но се надявам да имаш дяволски добро оправдание за това, че нападна шофьора ми.

— Кой полет смятате да атакувате?

— Разкарай се веднага от колата ми!

Палумбо заби пръста си в кухината между челюстта и ухото на Остин и натисна силно. Устата на генерала замръзна в безмълвен вик. Усещането от хватката наподобяваше забиването на сабя в мозъка.

— Кой полет смятате да свалите? — повтори Палумбо. Отпусна пръста си и генералът се преви.

— Кой те изпрати? — изхърка Остин. — Лафивър ли? Ти ли си онзи, който уби Ламерс и Блиц?

Палумбо заби пистолета си в бузата му. Отблизо лицето му лъщеше като жълтеникав восък и изглеждаше опънато като тъпан.

— Къде е „търтеят“? Кажи ми или ще ти пръсна черепа.

— Няма да посмееш.

— Сигурен ли си?

— Хайде, давай! Това няма да промени нещата.

— Ще ги промени и още как. Ти ще си мъртъв, а онзи „търтей“ няма да успее да излети и да взриви във въздуха пълен с невинни хора самолет.

— Никой не е невинен. Всички сме родени в грях — възрази Остин.

— Говори за себе си. Къде е „главният обект“? Чух те да казваш, че се движиш към главния обект — настоя Палумбо.

Остин затвори очи.

— О, радост от това да нямаш нищо и да бъдеш нищо, да не виждаш нищо, освен славата на Господ, да не милееш за нищо, освен за интересите Му тук долу на земята — декламираше той.

Палумбо погледна през прозореца. Шофьорът все още лежеше в безсъзнание. Усети някакво раздвижване зад завесите на големия прозорец над гаража. Притисна пръста си на същото място зад ухото му, но този път го задържа по-дълго.

— Къде е „търтеят“? Тук ли е? Това ли е главният обект?

Отпусна хватката.

Остин втренчи поглед в него. В очите му имаше сълзи, но Палумбо нямаше как да знае дали от болка, или от някакво извратено чувство за саможертва.

— Благодаря ти — каза Остин.

— За какво?

— Исус премина своето изпитание. Устоя и получи избавление. Сега е мой ред.

— Исус не е убивал.

— Нима не виждаш? Всичко става точно така, както е предречено в Откровението на Йоан. Израилтяните бдят над Йерусалим. Бог е готов за своето завръщане. Не можеш да спреш хода на събитията. Никой не може. Можем само да им помогнем да се случат.

Бълнува, помисли си Палумбо.

— Кой полет възнамерявате да свалите? Знам, че е планирано за тази вечер.

Но Остин не чуваше нищо, освен собствения си глас.

— Бог ми проговори. Каза ми, че аз съм Избраният да сбъдне волята Му. Не можеш да ме спреш. Той няма да го позволи.

— Никой не може да направлява собствената ти воля.

Отвън се хлопна врата. На площадката пред къщата се появиха двама мъже. Палумбо посегна да запали двигателя, но ключовете ги нямаше. Обърна се към Остин и срещна предизвикателния му поглед. Тогава Палумбо разбра, че наистина той е избраният. Човекът, който щеше да пилотира „търтея“.

Насочи пистолета към слепоочието на Остин.

— Не мога да ти позволя да убиеш всичките тези хора.

Нечий силует засенчи прозореца от лявата му страна.

Стъклото се строши и частиците се разпръснаха из цялото купе. Някаква ръка се протегна и го докопа. Палумбо успя да се отскубне. Остин се опита да издърпа оръжието му, но той го удари с лакът в лицето и го повали обратно на седалката. После отново насочи пистолета. В този момент някой го сграбчи за яката и го дръпна рязко назад. Палумбо натисна спусъка. Куршумът мина през отсрещния прозорец. Нечий юмрук се стовари върху слепоочието му и той изпусна оръжието. Вратата се отвори, нападателят му го измъкна от колата и го повлече по алеята. „Това не може да е краят“, помисли си той, докато риташе и се мъчеше да се отскубне.

Самолетът… някой трябва да ги предупреди.

Ритникът се стовари върху главата му и светът потъна в мрак.

Полет 863 на „Ел Ал“ от Тел Авив до Цюрих излетя без закъснение в 6:12 часа местно време от международно летище „Лод“. Пилотът, капитан Ели Цукерман, ветеран с двайсет и шест годишен стаж в авиокомпанията и бивш пилот на изтребител с общо седем хиляди летателни часа зад гърба си, обяви, че по разписание полетът на борда на „Еърбъс А-380“ ще продължи четири часа и петдесет и пет минути. Метеорологичната прогноза обещаваше спокойни атмосферни условия и турбулентност не се очакваше. Преди да кацне в Цюрих в 8:07 часа вечерта централно европейско време, самолетът щеше да прелети над Кипър, Атина, Македония и Виена.