Кристофър Райх - Правилата на измамата

Един от мъжете от охраната пристъпи към тях, но Марти поклати глава. Фон Даникен го поведе нататък, за да останат насаме.

— Микробусът не е единственото разкритие, до което се добрахме — каза той, след като се отдалечиха на двайсетина метра. — Успяхме да проследим плащанията до Ламерс и Блиц и стигнахме до офшорен тръст, учреден от банка „Тингели“. С Тоби се познавате, нали? Били сте колеги в университета. И двамата сте завършили право, доколкото си спомням. В началото Тоби отказа да ни съдейства. Наложи се да му припомня за моралния му дълг като швейцарски гражданин.

— Като си престъпил още закони, без съмнение — заяви Марти и измъкна рамото си от хватката му.

Фон Даникен не обърна внимание на репликата му.

— Както ти е известно, стандартна практика на банката, в която се намира седалището на тръста, е да пази извлечения от операциите по сметките, като представител на своите клиенти. Тоби бе така добър да ми предостави копия от месечните извлечения на въпросния тръст — обясни той. — И двамата бяхме изненадани да научим, че парите на тръста не идват от Техеран, а от Вашингтон, окръг Колумбия.

— От Вашингтон ли? Това е абсурдно! — едва не подскочи Марти.

— От сметка, принадлежаща на министерството на отбраната на Съединените щати.

— Но Махмуд Китаб е бил ирански военен. Самият ти ми го каза. — Марти видя, че не бележи напредък и смени подхода. — Както и да е, Тоби няма никакво право да разкрива подобна информация. Това е в разрез със закона за банковата тайна.

— Може и така да е — отвърна Фон Даникен. — Но въпреки това, съм уверен, че колегите ти от Федералния съвет ще са любопитни да узнаят имената на някои от останалите личности, финансирани от тръста. Всъщност проследихме някои от плащанията до лична сметка в бернския клон на Юнайтед Суис Банк. И ти имаш сметка там, нали? Номерът беше 517.62… Я ми помогни, че не го помня наизуст.

Марти пребледня като платно.

Фон Даникен продължи:

— През последните две години си получавал по петстотин хиляди франка месечно, любезен жест от страна на американското министерство на отбраната. Така че не ми разправяй врели-некипели за предателство. Ти си платен международен агент.

— Това е абсурдно!

— Всичките ти приказки за това, как искаш да спипаш американците и да ги изобличиш пред лицето на света, са пълни глупости. Искаше да свалиш Гасан от онзи самолет в Берн, за да избегне разпита на ЦРУ. Не искаше той да разкрива информация за атентата пред Палумбо.

— Нямам никаква представа за какво говориш. Сега пък за какъв атентат става въпрос? — Марти се обърна към охраната и понечи да ги извика.

— Не си го и помисляй! — каза Фон Даникен и измъкна сноп документи от сакото си. — Всичко е тук. Банкова сметка 517.623 АА. Кодирана сметка, но и те вече не са анонимни. Погледни сам, ако не ми вярваш.

Марти бързо погледна документите.

— Няма да издържат в съда. Неприемливи са. Всичките.

— Кой е споменавал съда? Вече съм пратил копие на президента по имейл с обяснителна бележка за хода на разследването. Не смятам, че някой би искал да работи рамо до рамо с един предател, не си ли съгласен?

Марти сведе глава, обзет от отчаяние.

Фон Даникен пое документите от ръката му.

— Хайде сега, Алфонс, кажи ми с какво точно се занимава Джонатан Рансъм.

— Не знам.

— Не знаеш или не искаш да ми кажеш? — попита Фон Даникен.

— Знам само, че се опитват да го отстранят от пътя си. Той няма нищо общо с това — едва произнесе Марти.

— Нищо общо с кое? Не ме лъжи. Наоколо се мотае шайка терористи, които в рамките на четиридесет и осем часа възнамеряват да взривят „търтей“ в пътнически самолет.

— Казах ти. Не знам нищо за този „търтей“.

— Добре тогава, кажи ми това, което знаеш. Не получаваш по петстотин хиляди франка месечно за тоя, дето духа. Искам да знам всичко. Кой? Защо? Откога? Ако можеш да ми кажеш нещо, което би предотвратило атаката, сега му е времето. Това е последният ти шанс да смекчиш вината си.

— Ще ти обясня — отвърна Марти след дълго мълчание. — Но ако някой ме пита, ще отрека всичко.

Фон Даникен чакаше.

Марти въздъхна.

— Не знам нищо за атентата. Това, което искат, са експортни лицензи. Те са в моята сфера, като министър на правосъдието.

— Кой ги иска?

— Джон Остин — призна Марти.

— Кой е той?

— Приятел. Защитник на Вярата, мой събрат.

— Спести ми тези глупости. Кой е той?

— Генерал-майор от американските военновъздушни сили, който оглавява службата за военно разузнаване. Но истинската му работа е свързана с дейността на таен отдел, наречен „Дивизията“. Преди две години неговата организация осъществи закупуването на една компания в Цуг — ЦИАД. Производител на модерни продукти в областта на машиностроенето. ЦИАД изпращаше стоки на Парвез Джин в Иран. Аз трябваше да ги одобрявам. Но това вече е минало.