Кристофър Райх - Правилата на измамата

През цялото време Симон наблюдаваше внимателно.

Разкри един по един членовете от мрежата на Ема, въпреки че не успя да предотврати навреме бомбения атентат в болницата, отнел живота на ливанския полицейски инспектор, разследващ убийството на ливанския министър-председател.

Симон продължи работата си и в Женева. Само месец преди това бе успяла да разкрие Тео Ламерс като един от членовете на новата мрежа на Ема. Този път Лафивър не се поколеба да предприеме действия. Винаги бе смятала, че в хода на цялостната дейност понякога се налага да се прибегне и до убийство. Обичайна практика и при предишните й назначения…

Симон премина безпроблемно през два контролно-пропускателни пункта. И двата пъти спря и подаде документите си за проверка. И двата пъти се постара да гледа служителите право в очите, при това не особено почтително. И двата пъти я пропускаха, без да се бавят.

Стигна до разклонението за магистралата, която водеше на запад към Ландкарт и Цюрих, но вместо да завие надясно, пое на изток към долината. По пътя имаше достатъчно завои и не се тревожеше, че Джонатан може да се сети в каква посока се движеха. Но дори и да разбереше, нищо не можеше да направи. Багажникът беше заключен.

Нямаше къде да избяга.

Алфонс Марти стърчеше на хълма с изглед към ливадата, долепил ръце до тялото си като тържествуващ генерал.

— Наистина ли смяташе, че няма да проверя кой е подшушнал информация на ЦРУ? — обърна се той към Фон Даникен. — Знаеш колко много исках да спипам американците. Отдавна използват въздушното ни пространство за да превозват заподозрени до тайните си затвори. Направо ми се повдига, като си помисля за невинните хора, които отвличат, и за животите, които погубват.

— Как пък реши, че са невинни? — попита Фон Даникен. — ЦРУ са предотвратили доста атентати по този начин. Системата работи.

— Точно в това се опитват да ни убедят. Толкова са възвишени и могъщи, а никога не спазват правилата, когато се отнася до тях. Този път щяха да ни паднат в ръчичките. Гасан беше в онзи самолет. Златна възможност да покажем на света, че Швейцария има твърда позиция по този въпрос.

— И каква е тази позиция? Да пречим на войната с терора ли? — изгледа го присмехулно Фон Даникен.

— Войната с терора? — кипна Марти. — Имаш ли представа колко ненавиждам тази фраза? Не, всъщност говорех за почтеността, честността и правата на обикновения гражданин. Смятам, че тези неща са отговорност на най-старата демокрация в света. Не си ли съгласен?

Фон Даникен потръпна от отвращение.

— Не мисля, че някой го е грижа какво е мнението ми за тези неща. Знам само, че точно Гасан бе този, който разказа на ЦРУ за планирания атентат на наша територия.

— Какво за него? Имаш ли напредък в намирането на „търтея“?

— Значителен.

Отговорът му изненада Марти.

— Виж ти!

— Микробусът, използван за транспортирането на безпилотното летателно устройство, е хванат от камерите за наблюдение по улиците на Цюрих снощи — обясни Фон Даникен. — Точно в този момент, по мое нареждане, цюрихската полиция тършува в околностите на летището. Опитваме се да го открием.

— Но това е против моите заповеди.

— Точно така — заяви Фон Даникен. — Трябваше още преди два дни да ти кажа да си го начукаш. Подозирах, че нещо си намислил. Но разбира се, не предполагах що за предател може да се окажеш.

— Предател? — Лицето на Марти пламна. — Не аз се свързах с ЦРУ, нали?

— Не — каза Фон Даникен. — Ти постъпи още по-зле.

— Повече няма да слушам и дума от това. Свършено е с теб, Маркус. Ти излъга доверието ми. Предостави секретна информация на чуждо правителство. Предай оръжието си на хората ми. — От двете му страни го пазеше охраната му от Федералната служба за сигурност. Марти се обърна към единия от тях: — Сложете му белезници. Смятам, че застрашава безопасността на полета. — Погледна отново към Фон Даникен. — Защо не се обадиш на приятелчето си Палумбо? Може пък да успее да те измъкне от тази каша.

— Един момент. — Нещо в тона на Фон Даникен накара мъжете от охраната да застинат. Те останаха по местата си като неволни свидетели на войната между своите началници.

— Хайде, сложете му белезници — настоя Марти.

Ала Фон Даникен пристъпи напред и положи ръка върху рамото му.

— Ела с мен. Трябва да поговорим.

— Какво, по дяволите, си позволяваш? — изригна Марти.

Фон Даникен вкопчи пръсти в рамото му.

— Довери ми се. Има нещо, което със сигурност ще искаш да си остане помежду ни.