Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

— Може би е изгубила паметта си, но някой ден най-неочаквано ще си спомни всичко и ще се върне вкъщи с вашите малки момченца. — Кончита често го повтаряше като молитва или утешение. Но добрата мексиканка знаеше, че щом агент на ФБР е тук, това означава или допълнителни въпроси във връзка с изчезването на Тереза, или, което бе още по-лошо, потвърждение, че са намерили останките й.

Джеф се приготви да чуе лоши новини, докато вървеше по коридора към библиотеката си.

Доминик Телеско бе от Главната квартира на ФБР в Лос Анджелис. Работеше като агент от десет години и често четеше статиите в бизнес страницата на „Ел Ей Таймс“ за Джефри Съсекс Банкс, международен банкер, филантроп, хубав мъж с високо положение в обществото, чиято млада бременна съпруга бе изчезнала преди седемнадесет години, докато отивала на курса си за обучение на бъдещи майки.

Телеско знаеше, че Банкс е на петдесет години. Значи, когато жена му е изчезнала, е бил на тридесет и две, колкото него сега, мислеше си агентът, докато гледаше през прозореца към игрището за голф. Интересно защо не се е оженил повторно? Жените сигурно му се лепят като мухи на мед.

— Господин Телеско?

Малко изненадан, че не бе чул домакина да влиза в стаята, агентът рязко се обърна.

— Господин Банкс, извинявам се. Просто наблюдавах как един играч направи чудесен удар и не ви чух да влизате.

— Обзалагам се, че знам кой е — рече Банкс с лека усмивка. — Повечето от нашите членове не успяват да уцелят дупка шестнадесет. Само един или двама могат да вкарат топка в нея. Моля, седнете.

Двамата мъже се изучаваха мълчаливо. Телеско имаше тъмнокестенява коса и очи, едра фигура и носеше строг костюм на тънки райета, с вратовръзка, разбира се. Банкс пък бе с риза за голф и шорти. Лицето му с аристократични черти беше загоряло от слънцето. Косата му — по-скоро сребриста, отколкото тъмноруса, бе започнала да оредява.

Телеско прецени, че поне на пръв поглед сведенията за притежаваната от Банкс рядка комбинация от авторитет и вежливост са верни.

— За съпругата ми ли става дума? — попита Банкс, преминавайки директно към въпроса.

— Да, сър. Тук съм по повод възможната връзка между нейния и един друг случай. Навярно сте чули за отвличането на близнаците Фроли в Кънектикът?

— Разбира се. Съобщиха, че едното от близначетата е било върнато.

— Така е. — Телеско не сподели с него, че в момента ФБР работеше по версията, че вероятно и второто дете е живо. — Господин Банкс, осведомен ли сте, че Норман Бонд — първият съпруг на жена ви, е в борда на директорите на Си Еф Джи Уай и че този борд гласува да се изплати откупът за момиченцата?

— Да. Знам, че Норман Бонд е в борда на тази компания.

Телеско не пропусна да забележи раздразнението в гласа на Банкс.

— Господин Банкс, Норман Бонд е наел на работа бащата на близначките — Стийл Фроли, и го е направил при доста необикновени обстоятелства. Трима други служители от компанията също са кандидатствали за този пост, но той е предпочел да назначи Фроли. Обърнете внимание, че Стийл Фроли е баща на еднолични близнаци и живее в Риджфийлд, Кънектикът. Норман Бонд и жена му Тереза са живели също в Риджфийлд, когато тя е родила еднолични близнаци.

Джеф Банкс пребледня като смъртник, цялата кръв се отдръпна от лицето му.

— Да не би да подозирате, че Бонд има нещо общо с отвличането на децата?

— Тъй като сте изразили известни съмнения към него във връзка с изчезването на съпругата ви, мислите ли, че Норман Бонд е в състояние да планира и извърши отвличане на деца?

— Норман Бонд е зъл човек — отвърна тъжно Банкс. — Абсолютно сигурен съм, че е отговорен за изчезването на жена ми. Той изпадна в луда ревност при новината, че Тереза отново е бременна с близнаци. След изчезването й животът ми сякаш спря. Не мога да го продължа, докато не науча какво точно се е случило с нея.

— Аз разследвах случая изцяло, сър. Няма никаква, ни най-малка улика, която да свързва Норман Бонд с изчезването на жена ви. Свидетели са го видели същата вечер в Ню Йорк.

— Свидетелите само си мислят, че са го видели в Ню Йорк по това време, или пък е наел някого да свърши работата вместо него. Казах го тогава, повтарям го и сега. Той е отговорен за случилото се с Тереза.

— Говорихме с него миналата седмица. Тогава Бонд нарече вашата съпруга „моята покойна жена“. Зачудихме се дали тези думи са просто случайна езикова грешка, или означават нещо повече.

— Неговата „покойна жена“ ли? — възкликна Джефри Банкс. — Прегледайте бележките си! През всичките изминали години този мъж не спираше да повтаря колко е убеден, че Тереза все още е жива и здрава, просто е избягала от мен, също както била избягала от него. Нито веднъж не е споменал, че е мъртва. Какво всъщност ме питате? Дали би отвлякъл децата на някой друг? На човек, който има това, което Бонд е искал, но не е получил? Бъдете сигурен, че би го сторил. Обзалагам се, че е способен на подобно нещо.