Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

— Добре, но твоите момчета ни разпънаха на кръст след отвличането.

— Знам, но има някои неща, които трябва да уточним. Проследяваме всяко противоречие, без значение колко е обикновено. Влизаш ми в положението, нали?

— Да, разбира се. Надявам се, не се съмняваш, че някой от моите хора те е излъгал. — Наеженият тон на Стан и начинът, по който могъщият му гръден кош неочаквано се развълнува, когато се изпъчи в стола си, напомниха на Марти за разярен наперен петел с накокошинени пера и гребен.

— Не, не подозирам твоите хора, Стан — увери го бързо той. — И най-вероятно следата, която се опитвам да открия, също е повече или по-малко задънена улица. Ще ти го изложа по-накратко — смятаме, че някой е наобиколил къщата и предварително е проучил в коя спалня спят близначките. Както знаеш, къщата е доста по-голяма, отколкото изглежда отвън. Има пет спални, всяка от които е подходяща за малки момиченца. И все пак нашият човек е знаел в коя точно стая са те. Семейство Фроли са се пренесли в къщата на другия ден, след като твоите хора са я почистили. Маргарет Фроли твърди, че никакви непознати не са идвали преди отвличането. Съмнявам се, че някой се е осмелил да се промъкне нелегално за оглед на мястото.

— Искаш да кажеш?…

— Искам да кажа, че похитителите са знаели къде точно да отидат на втория етаж. Смятам, че твоят персонал няма да излъже нарочно, но от друга страна, в показанията си ти ни каза, че към края на деня си минал да провериш как върви работата. А нито един от хората ти не го спомена.

— Сигурно са си мислели, че ги питаш дали някой външен човек не е влизал. Мен ме смятат за част от екипа. Нямам нищо против да говориш с всеки от тях отново. Скоро ще се върнат, за да вземат колите си.

— Знаеше ли някой от вас коя стая са избрали родителите за близначките?

— Всички знаехме. Стийл и Маргарет пристигнаха същата вечер, за да боядисват. Кутиите със синя боя бяха струпани в голямата задна стая, а белият килим беше навит в ъгъла на руло. Бяха донесли дори някои от играчките, помня люлеещото се конче.

— Говорил ли си с някого за това, Стан?

— Само със Соня. Познаваш жена ми, Марти. Тя може да бъде следовател при теб. Ходила е в къщата преди години, когато старата госпожа Кънингам давала някакво благотворително парти. Ако щеш вярвай, дори се опита да ме врънка да я купя, когато старицата си замина от този свят. Казах й да забрави тези налудничави идеи.

Стан Шафнър се усмихна снизходително.

— Соня беше силно развълнувана, когато разбра, че там ще живеят близначета. Интересуваше се в коя стая ще бъдат децата или ще спят в отделни стаи, и дали тапетите на стените са с Пепеляшка, защото тя щяла да избере точно такива. Обясних й, че децата ще спят в една стая, най-голямата, ъгловата, че ще бъде боядисана в небесносиньо и ще има бял килим. После й се сопнах: „А сега ме остави на мира, не мога да изпия една бира с Клинт“.

— С Клинт ли?

— Да, Клинт Даунс. Той е пазач в голф клуба на Данбъри. Познавам го от години. Правим основно почистване в клуба всеки сезон преди отварянето му. Клинт случайно беше наминал, когато се върнах от къщата на Фроли, та го поканих да остане за по бира.

Марти се изправи и докосна с пръсти униформената си шапка.

— Добре, ако се сетиш още нещо, обади ми се.

— Разбира се. Гледам внуците си и се опитвам да си представя какво ще ми е, ако един от тях си отиде. Не мога да си го представя, нито да го преживея.

— Разбирам. — Марти изкачи първите няколко стъпала и се обърна. — Стан… този Даунс. Знаеш ли къде живее?

— Да, в бунгалото на територията на клуба.

— Редовно ли се отбива при теб?

— Не. Искаше да ми съобщи, че си е намерил работа във Флорида и ще напусне скоро. Питаше дали не познавам някого, който би се кандидатирал за работата в голф клуба. — Стан се разсмя. — Знам, че Соня може да умори много хора, но Клинт беше достатъчно учтив да се направи, че проявява истински интерес към разказа ми за къщата на Фроли.

— Добре. До скоро.

Докато караше колата си към полицейския участък, Марти мислеше за казаното от Стан. Данбъри не влизаше в неговата юрисдикция, но щеше да се обади на Карлсън да отиде до голф клуба, реши той. И това можеше да се окаже фалшива следа, но след като всички се хващаха за сламка, може би ще е най-правилно да проучат по-внимателно този Клинт.

В събота вечер, облечени с цивилни костюми, опитвайки да се смесят с другите пътници, агентите Шон Уолш и Деймън Филбърн стояха до лентата за багаж на авиокомпания „Галакси Еърлайс“ в международния терминал за пристигащи пътници на летище „Нюарк Либърти“.