Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

И двамата се държаха като пътници, които след дългия полет нямат търпение да вземат багажа си от лентата. Всъщност наблюдаваха един мъж със слабо лице на средна възраст, който също чакаше своя багаж. Когато мъжът се наведе да вдигне обикновен черен куфар от лентата, те моментално застанаха от двете му страни.

— ФБР — произнесе Уолш. — Ще дойдете ли доброволно с нас, или ще разиграем екшън?

Без да отговори, мъжът кимна и ги последва. Отведоха го в един офис в задната част на терминала, където други агенти пазеха Дани Хамилтън, уплашен двадесетгодишен младеж в униформа на носач на багаж.

Когато мъжът с Уолш и Филбърн видя, че Хамилтън е с белезници, лицето му стана пепелявосиво и каза:

— Няма да кажа нищо. Искам адвокат.

Уолш сложи куфара на масата и отвори ключалките. Извади сгънатите бельо, ризи и панталони и ги натрупа на стола, после с джобното си ножче сряза ръбовете на фалшивото дъно на куфара. Когато го разряза напълно, се показа скритото съдържание на куфара — големи пакети с бял прах.

Шон Уолш се усмихна на куриера.

— Наистина ще ви трябва адвокат.

Уолш и Филбърн не можеха да повярват как се бяха обърнали събитията. Бяха дошли тук, за да поразпитат колегите на Ричи Мейсън и да докопат евентуално някаква информация, която да го свърже с отвличането. Започнаха разпита с Хамилтън и моментално усетиха, че момчето е безпричинно нервно.

Когато го притиснаха по-твърдо към стената, той отрече да знае нещо за отвличането на децата, но призна, че Ричи Мейсън участва в пренасяне на кокаин на летището. Три или четири пъти Ричи му давал по петстотин долара, за да си мълчи. А в късния следобед му се обадил, че ще пристигне пратка, но той няма да бъде там, за да я приеме.

Така че помолил Хамълтън да посрещне куриера на лентата. Щял да го познае, бил го виждал на летището с Ричи и преди. Хамълтън трябвало да каже паролата „Къщата е празна“, така куриерът щял да знае, че е безопасно да му предаде куфара с кокаина. Младежът съобщи също, че Ричи му наредил да скрие куфара в апартамента си и обещал през следващите дни да се свърже с него и да си прибере стоката.

Телефонът на Шон Уолш иззвъня. Той го отвори, чу съобщението и се обърна към Филбърн.

— Мейсън не е в апартамента си в Клифтън. Мисля, че пиленцето е отлетяло.

— Маргарет, и това може да се окаже невярна, заблуждаваща следа — предупреди агент Карлсън, докато караха към бунгалото на пазача Клинт Даунс.

— Не е така — настояваше тя. — Преди да изпадне в безсъзнание, Триш е усетила миризмата на пот, а нападателят бил едър мъж. Знаех си! Знаех си, че ако говоря с продавачката, ще науча нещо важно. Защо не го направих по-рано?

— От ФБР проверяват Даунс — успокои я Карлсън, докато преминаваха през центъра на Данбъри и се отправяха към голф клуба. — Скоро ще знаем дали е замесен в нещо. Но трябва да те предупредя, че ако не си е вкъщи, не можем да влезем в дома му, нямаме заповед. За да не губим време, помолих патрулна кола от Данбъри да ни чака направо там.

Маргарет не отговори. „Защо загуби толкова време, а не отиде веднага в магазина, за да говори с Лайла?“ — упрекваше се тя. Къде ли е сега тази жена Анджи? Дали Кати е с нея?

Над главите им облаците се бяха разбягали, издухани от свежия следобеден ветрец. Но вече минаваше пет и тъмнината настъпваше. Маргарет се обади вкъщи и научи от доктор Харис, че Кели отново е заспала. И че вероятно е била във връзка с Кати, защото кашляла силно.

Лайла Джаксън беше обяснила на Карлсън, че трябва да паркират пред портала за сервизната алея. Когато стигнаха, агентът нареди на Маргарет да го чака в колата.

— Ако този човек е свързан с отвличането, може да бъде опасен.

— Уолтър — каза твърдо Маргарет, — смятам да говоря с него и ще го направя, освен ако не ме спреш със сила. По-добре го приеми.

Патрулната кола спря зад тях и двамата полицаи слязоха, единият имаше сержантски нашивки на куртката си. Те изслушаха краткото обяснение на Карлсън за покупката на дрешките от „Абис“ и съвпадението между впечатлението на бавачката на децата в нощта на отвличането им от нападателя с описанието, което бе направила продавачката, дошла в дома на Клинт. И в двата случая ставаше дума за едър мъж, излъчващ силна миризма на пот.

И полицаите се опитаха да убедят Маргарет да чака в колата, но тъй като не успяха, й наредиха да стои зад тях, докато се уверят, че Клинт Даунс няма да окаже съпротива, ще ги пусне да влязат и ще отговори на въпросите им.