Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Когато стигнаха до бунгалото, на всички стана ясно, че предпазни мерки не са необходими. То беше съвсем тъмно. Отворената врата на гаража зееше и се виждаше, че вътре няма кола. Силно разочарована, Маргарет гледаше как полицаите минават от прозорец на прозорец и осветяват с фенерчетата си вътрешността на къщата. Бил е тук днес следобед около един часа, мислеше си тя. Само преди четири часа! Дали Лайла не го бе уплашила с посещението си? Къде можеше да е отишъл? Къде бе онази жена Анджи?

Маргарет влезе в гаража и светна лампата. Вдясно видя частите от кошарката, която Клинт бе разглобил и подпрял на стената. Размерът на матрака привлече вниманието й. Беше почти двойно по-голям от матрака за единична, стандартна кошарка. Дали е бил купен, за да спят на него две деца? Докато агентът от ФБР и двамата полицаи обикаляха около бунгалото, тя отиде до матрака и зарови лице в него. Леката позната миризма на течност за инхалации „Викс“ изпълни ноздрите й.

Обърна се рязко и извика на полицаите.

— Децата са били тук! Ето къде са ги държали! Но къде са отишли тези хора? Трябва да откриете къде са отвели Кати!

На летище „Логан“ Клинт се насочи право към агенциите за коли под наем. Ужасно притеснен, че няма да успее да наеме кола, ако Анджи е изпразнила картата му, той внимателно разгледа цените, преди да избере най-евтината агенция и най-евтината кола.

„Имам един милион в брой — мислеше си той, — но ако кредитната карта не стигне да платя за колата, ще се наложи да открадна някоя, за да се добера до Кейп.“

Но, слава богу, не се наложи.

— Имате ли карта на окръг Мейн? — попита Клинт.

— Ей ги там.

Служителят махна към рафта, на който бе подредена пълна колекция. Клинт прибра своето копие от фактурата и се отдалечи. Като внимаваше чиновникът да не види каква карта избира, той взе карта на Кейп Код и я мушна в якето си. Двадесет минути по-късно едва напъха тялото си в колата, голяма колкото пудриера. Включи лампичката над главата си и разгледа картата. Беше толкова далеч, колкото си спомняше — на около час и половина шофиране от Бостън. Дано да няма голямо движение по това време на годината, помоли се той.

Клинт запали колата. Анджи му бе подхвърлила, че е идвал в Кейп Код. Не забравя нищо тази жена, ей, помни като слон, помисли си той. Не й беше казал обаче, че е ходил там по работа с Лукас. Лукас бе замислил голям удар през уикенда, така че Клинт отседна в един мотел да изчака. Това му даде възможност да огледа добре мястото и да се запознае с околностите. Сетне ограбиха една къща в Остервил, спомни си Клинт. Предградието беше богаташко, но не взеха толкова, колкото очакваше Лукас. Всъщност за участието си Клинт получи някакви трохи. Ето защо този път настоя да делят по равно.

Клинт излезе от летището. Картата показваше, че трябва да завие наляво към тунела „Тед Уилямс“ и после да гледа табелите за Кейп Код. Ако се движи правилно, шосе 3 ще го заведе право до моста „Сейгамор“, мислеше си той. После според картата трябваше да се качи на Мид-Кейп Хайуей до шосе 137, което се пресичаше с шосе 28.

Харесваше му, че времето в Бостън е ясно. Така щеше да е по-лесно да следи знаците. От друга страна, ясното време можеше да се превърне в проблем по-късно, но не чак такъв, че да не може да се справи. Дали да не спре някъде и да телефонира на Анджи, запита се Клинт. Да я уведоми, че ще пристигне при нея около девет и половина?

Отново я прокле задето бе взела мобилните телефони със себе си.

Няколко минути след като излезе от тунела, Клинт забеляза табела за Кейп Код. „Всъщност може би е по-добре, че нямам телефон — помисли си той. — Анджи си е хитруша, макар и по своя ненормален начин. Току-виж решила, че ще й бъде по-лесно да се отърве сама от детето и да изчезне отново с парите, вместо да стои и да ме чака.“

Мисълта за подобно развитие на нещата го накара да натисне педала на газта до дупка.

През уикендите, когато бе възможно, Джефри Съсекс Банкс пътуваше от Бел Еър до дома си в Палм Спрингс, Калифорния. Тази събота обаче трябваше да остане в Лос Анджелис и когато се върна от партията голф в късния следобед, научи от икономката си, че един агент от ФБР го очаква.

— Даде ми тази визитна картичка, сър. Заповядайте — поднесе му я тя и добави: — Съжалявам.

— Благодаря ти, Кончита.

Беше наел Кончита и Мануел преди много години, по времето, когато се ожени за Тереза. Двойката мексиканци обожаваха жена му и когато осем месеца по-късно узнаха новината, че очаква близнаци, много се зарадваха. Скоро след това Тереза изчезна. Ала всички все още таяха надеждата, че един ден ключът ще се завърти в ключалката и Тереза отново ще се появи.