Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

На четири мили оттам Елси Стоун превъртя ключа във вратата на бялата си къщичка. Отведе Деби в нейния дом в Ярмаут, но отказа поканата на дъщеря си и зет си да остане на вечеря.

— Ще се прибирам, ще си стопля малко зеленчукова супа и ще си я хапна сладко, докато прочета вестника и изгледам новините.

Не че новините бяха нещо, на което можеш да се наслаждаваш, рече си тя, като запали лампата в коридора. Но тъй като отвличането я бе развълнувало, искаше да види дали не са заловили вече тези ужасни хора.

Тя окачи палтото си и отиде направо в дневната, за да включи телевизора. Говорителят в новините от шест и половина тъкмо казваше:

— Според анонимен източник сега ФБР работи върху версията, че Кати Фроли е жива.

— О, слава на бога! — възкликна високо Елси. — Господи, позволи им да намерят твоята бедна загубена овчица.

Като увеличи звука, така че да не изпусне нито дума, тя отиде в кухнята. Докато сипваше от домашната зеленчукова супа в една купа и я слагаше в микровълновата фурна, Елси осъзна, че името Кати се върти в главата й.

— Кати… Кати… Кати… Какво беше това? — зачуди се тя. Къде го бе чула съвсем наскоро?

— Била е там — плачеше Маргарет, а Стийл я държеше в силната си прегръдка. — Видях кошарката, в която са държали децата. Матракът миришеше на „Викс“, също като пижамката на Кели, когато я върнаха. През цялото време децата са били толкова близо до нас, Стийл! Съвсем близо. Жената, купила дрешките онази вечер, е същата, която сега държи Кати. Детето е болно. Болно е! Кати е много болна!

Кен Линч, полицай новобранец от полицията в Данбъри, закара Маргарет у тях и с изненада видя, че кварталът отново гъмжи от коли на медиите. Хванал я под ръка, той бързо отведе жената в къщата. Съпругът й побърза да я прегърне и утеши. Чувствайки се безполезен, младият полицай влезе в дневната, където се огледа.

Сигурно тук бавачката е говорила по телефона, преди едната от близначките да се разплаче, помисли си той. Очите му поглъщаха всички детайли, така че да може да ги опише на жена си, и тогава видя куклите в центъра на стаята. Две еднакви кукли, покрити с едно и също одеяло, ръчичките им се докосваха. Една кукленска масичка със столчета пред камината бе подредена за чай. Край масичката седяха две еднакви мечета и се гледаха.

— Мамо, мамо!

Кен чу развълнуван вик от горния етаж, сетне бързи стъпки се затичаха по стълбата. Малкото момиченце се хвърли в прегръдката на майка си. Чувствайки се неудобно, като воайор, той се трогна от болката на майката, която прегръщаше дъщеричката си.

А това сигурно е детската лекарка, реши полицаят, когато една по-възрастна жена с посребрена коса бързо слезе по стълбите.

Маргарет остави Кели на пода и клекна до нея, с ръце върху раменцата й.

— Кели — каза тихо тя. — Говори ли отново с Кати?

Момиченцето кимна.

— Тя иска да си дойде вкъщи.

— Знам, скъпа, знам, че иска. И аз също искам, както и ти. Знаеш ли къде е сега? Тя каза ли ти?

— Да, мамо. Казах го на татко. И на доктор Силвия. Сега казвам и на теб: Кати е в стария Кейп Код.

Маргарет въздъхна и поклати глава.

— О, скъпа, когато тази сутрин дойде в леглото ми, аз говорих за Кейп Код. Ето как си чула това име. Кати сигурно ти е казала някое друго място. Можеш ли да я попиташ сега?

— Сега Кати е дълбоко заспала. — С обидено изражение Кели се обърна и мина покрай полицай Линч, та да седне на пода при куклите. Докато Линч я гледаше зяпнал, малката каза: — Все пак ти си в стария Кейп Код.

Колкото и да се напрягаше да чуе още нещо, младият полицай не можа да разбере нито дума от несвързаните безсмислици, които момиченцето шептеше.

След като изяде хамбургера и изпи кафето, Анджи се почувства малко по-добре. „Уф, не знаех, че съм била толкоз гладна“, помисли си гневно тя, докато се протягаше на удобния стол в мотелската стая, без да обръща внимание на Кати. Сокът, който й бе взела, стоеше непокътнат, детето лежеше на леглото със затворени очи.

Трябваше да я измъкне бързо от „Макдоналдс“, защото онази любопитна стара гарга — чистачката, я заговори, помисли си Анджи, припомняйки си изминалия труден ден.

„Как се казваш, момченце?“ „Кати. Казвам се Стиви.“ „О, и моята внучка си има въображаем приятел.“ И през цялото време на масата лежеше вестник със снимката на близначките. Господи, ако тази баба бе погледнала по-отблизо, щеше веднага да повика ченгетата.

Кога ли ще дойде Клинт? — питаше се тя. Някъде около девет трябва да е тук. Гласът му звучеше огорчено. Трябваше да му остави малко пари. Но какво пък, не е малък, ще се оправи. Е, вярно сбърка, като използва кредитната му карта, за да купи дрешките в „Абис“. Трябваше да плати в брой с парите, които Лукас й даде. Както и да е, вече е късно да се тревожи за това. Тук е в безопасност. Каквато и кола да е взел Клинт, вероятно ще я захвърли, а после ще открадне друга, за да се измъкнат от Кейп Код.