Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Най-умното е да се възползва от шанса си и да остане на магистралата. Колкото по-близо до Чатам, толкова по-добре. Ако ченгетата подозират, че са в Кейп, ще започнат да проверяват мотелите. Ако вече не са започнали да го правят, сети се ядосано той.

Очите му шареха по пътя в търсене на полицейски коли. Пейзажът стана по-познат, когато стигна до изход 5 за Сентървил. Точно тук бяха свършили онази далавера. Изход 8 за Денис и Ярмаут. Пътуването му се стори безкрайно, докато най-сетне стигна изход 11 за Харуич и Брюстър и зави по шосе 137. Вече бе почти в Чатам, каза си Клинт, опитвайки да се успокои. Време беше да изхвърли тази кола и тогава се появи златна възможност — кинокомплекс с претъпкан паркинг.

Десет минути по-късно, паркирал през две редици коли, той наблюдаваше двама тийнейджъри — момче и момиче, които оставиха един икономичен клас седан и влязоха във фоайето на киното. Клинт слезе от колата под наем и ги последва вътре, като се мушна в ъгъла, докато те се наредиха на опашката за билети. Изчака да види как контрольорът скъса билетите им, а когато изчезнаха в салона, излезе навън. Дори не бяха се постарали да заключат вратата, помисли си Клинт, когато натисна дръжката. Твърде лесно, маце, няма тръпка! Влезе в колата и изчака няколко секунди, за да се увери, че наоколо няма никой.

Наведе се под контролното табло и със сръчно тренирано движение съедини двете жици. Звукът на запаления мотор му вдъхна отново чувство за сигурност, беше го позагубил след онези ужасни новини по радиото. Той запали фаровете, включи на скорост и навлезе в последната фаза от пътуването си към Чатам.

— Защо Кели е толкова тиха, Силвия? — попита Маргарет със страх в гласа.

Момиченцето седеше в скута на Стийл със затворени очи.

— Тя реагира на всичко, което става с Кати. — Силвия Харис се опита да прозвучи убедително. — Дори проявява алергична реакция към нещо. — Лекарката се протегна и нави ръкавчето на Кели, след което прехапа устни. Ощипаното място беше станало виолетово, но не него искаше да покаже на Маргарет. По ръката на Кели се бяха появили червени петна.

Маргарет се взря в тях, после отново обърна очи към доктор Харис и Стийл.

— Кели не е алергична — възрази тя. — Това е едно от малкото неща, по които се различават с Кати. Възможно ли е в момента при Кати да е налице някакъв вид алергична реакция?

Настоятелният й тон изискваше отговор.

— Мардж, Силвия и аз вече говорихме за това — каза Стийл. — Започваме да вярваме, че Кати е получила алергична реакция към нещо, което са й дали. Вероятно някакво лекарство.

— Нали не мислите?… Не! Само не пеницилин! Силвия, помниш ли колко силна алергична реакция прояви Кати само от капките пеницилин за теста? Цялата стана на червени петна, ръката й се поду. Тогава ми каза, че ако й сложиш инжекция, можеш да я убиеш.

— Маргарет, не можем да сме сигурни от какво е. — Силвия се опитваше да скрие страха си. — Дори прекалено много аспирин може да предизвика реакция.

Маргарет всеки миг ще рухне, на края на силите си е, мислеше си тя. А сега и нова тревога, толкова страшна, че самата мисъл за нея я изпълваше с ужас. Кели ставаше все по-апатична. Беше ли възможно жизнените функции на Кати и Кели да са така свързани, че ако нещо се случи с едната, другата да я последва?

Силвия вече бе споделила тази ужасна възможност със Стийл. Видя, че същата мисъл мина и през ума на Маргарет. Както седеше на дивана до мъжа си, тя посегна и взе детето.

— Миличка — започна да умолява дъщеря си, — говори на Кати. Попитай я къде е. Кажи й, че мама и татко я обичат.

Кели отвори очи.

— Тя не може да ме чуе — прошепна сънливо.

— Защо, скъпа? Защо не може да те чуе? — попита баща й.

— Не може да се събуди повече — пророни Кели с въздишка и като се сви в поза на зародиш в ръцете на Маргарет, отново заспа.

Свит в колата, Пайд Пайпър слушаше радиото. Последните новини, повтаряни на всеки няколко минути, съобщаваха, че Кати Фроли може би все още е жива. Издирваха се двама заподозрени — бивш затворник на име Клинт Даунс и неговата приятелка Анджи Еймс. Жената най-вероятно пътуваше с дванадесетгодишен тъмнокафяв микробус „Шевролет“ с номера от Кънектикът.

След като първият момент на паника отмина, Пайд Пайпър пресметна трезво възможностите си. Можеше да отиде до летището и да се качи на самолета, това вероятно бе най-умното, което можеше да направи. Но все пак съществуваше възможност, макар и съвсем малка, Лукас да е разкрил самоличността му пред Клинт Даунс. В случай че федералните арестуват Клинт, той не би се поколебал да го предаде за полека присъда. Не можеше да поеме подобен риск.