Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

— Докторе, откупът се плаща в момента и момиченцата скоро ще се върнат при нас. Възможно ли е да дойдете? Осъзнавам, че искам прекалено много, но много се боя за здравето им. Чух, че Кати кашля много лошо.

— Тръгвам — рече Силвия Харис. — Пратете човек да ми покаже пътя към вашата къща.

Мобилният телефон в ръката на Франклин Бейли зазвъня. Той го отвори с треперещи пръсти и го притисна до ухото си.

— Франклин Бейли слуша — произнесе с пресъхнала уста.

— Браво, господин Бейли, вие сте забележително точен. Моите поздравления. — Шепотът не можеше да бъде разпознат. — Незабавно тръгнете надолу към Осмо авеню и Петдесет и седма улица. Завийте надясно по нея и вървете на запад до Девето авеню. Изчакайте на северозападния ъгъл. Не се оглеждайте на всяка стъпка. Ще ви се обадя точно след пет минути.

Агентът от ФБР Ангъс Самърс, облечен в парцаливите мръсни дрипи на бездомник, се бе свил на тротоара, подпрян до стената на архитектурната забележителност, която някога е била музеят „Хънтингтън Хартфорд“ 13 13 Бяла мраморна сграда с венециански мотиви, построена от милиардера Хънтингтън Хартфорд през 1964 г. като галерия за модерно изкуство на Калъмбъс Съркъл 2, но съществувала като такава само 5 години, а после е превърната в Нюйоркски културен център. — Б.пр. . До него стоеше очукана количка, покрита с найлон и пълна със стари дрехи и вестници, така си осигуряваше някакво прикритие, в случай че някой го наблюдава. Както на всички други агенти, участващи в акцията, и неговият мобилен телефон бе програмиран така, че да прехване всяко обаждане на телефона на Франклин Бейли. Проследи с поглед как Бейли започва да влачи количката с куфарите по улицата. Възрастният човек се напрягаше доста поради тежестта на багажа и бързо бе измокрен до кости от проливния дъжд.

С присвити очи Самърс огледа околността около Калъмбъс Съркъл. Дали похитителят и неговата банда бяха някъде сред тълпата? Или бяха изпратили Бейли за зелен хайвер да обикаля из целия Ню Йорк, за да проверят дали не го следят и да се отърват от преследвачите?

Докато Бейли изчезваше бавно от погледа му, Самърс лениво се изправи, забута количката за пазаруване към ъгъла и изчака светофара. Знаеше, че камерите са насочени към сградата на „Таим Уорнър“ и в ротондата се записва всеки сантиметър от площада пред нея.

Той прекоси Петдесет и осма улица и се обърна наляво. Там един млад агент, маскиран също в парцаливите дрипи на бездомник, взе количката му. Самърс влезе в една от очакващите го коли на ФБР и след две минути, преоблечен в шлифер и подходяща шапка, беше свален пред „Холидей Ин“ на Петдесет и седма улица, на половин пряка от Девето авеню.

— Бърт, обажда се Пайд Пайпър. Кажи ми къде се намираш!

— Паркирал съм на Петдесет и пета улица между Осмо и Девето. Точно пред един противопожарен кран. Не мога да остана дълго. Предупреждавам те. Според Бейли това място е фрашкано с агенти на ФБР.

— Съвсем естествено. Да не би да очакваш нещо друго? Карай по Десето, сетне завий по Петдесет и шеста улица. Спри до тротоара веднага щом можеш, и чакай следващите инструкции.

Миг по-късно иззвъня телефонът на Клинт. Той бе паркирал крадената кола на Западна шейсет и първа улица. На него Пайд Пайпър даде същите инструкции.

Франклин Бейли чакаше на северозападния ъгъл на Девето авеню и Петдесет и седма улица. Вече бе подгизнал до кости и останал без дъх от тежките куфари. Въпреки увереността, че всяка негова стъпка се следи от ФБР, не можеше да се освободи от напрежението заради играта на котка и мишка, която играеше с похитителите. Когато телефонът иззвъня отново, ръката му трепереше толкова силно, че го изтърва. Като се молеше само да не се е счупил и да работи, той го отвори и каза:

— Тук съм.

— Виждам ви. Тръгнете до Петдесет и девета улица и Десето авеню. Влезте в магазина на „Дуейн Рийд“ 14 14 Голяма фармацевтична верига магазини в Ню Йорк — над 240 магазина. — Б.пр. на северозападния ъгъл. Оттам си купете нов телефон с предварително предплатени минути и торбички за отпадъци. Ще се обадя след десет минути.

„Той ще го накара да изхвърли нашия телефон“, помисли си агент Самърс, докато стоеше на алеята пред „Холидей Ин“ и подслушваше разговора. Очевидно похитителят наблюдаваше всяко движение на Бейли, а това означаваше, че е в някоя от сградите с апартаменти наоколо. Видя как едно такси спря от другата страна на улицата и някаква двойка излезе от него. Знаеше, че десетина агенти шофират таксита, а на задните им седалки има други агенти. Идеята бе да свалят предполагаеми пътници близо до мястото, където чака Бейли, така че ако му наредят да наеме кола, да не изглежда подозрително, че съвсем наблизо има свободно такси. Ала сега Пайд Пайпър се опитваше да направи така, че всеки, който следи Бейли, да се разкрие.