Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Анджи се разсмя.

— Опитай пак да познаеш какво ще стане, пич — рече тя и се усмихна самодоволно на тържественото лице на говорителя.

Една неотдавнашна статия в списание я описваше като „шестдесет и три годишна жена с мъдри и състрадателни лешникови очи, с навита на пръстенчета сива коса и закръглено меко тяло, което предлага удобна и успокоителна прегръдка — истинско лоно за бебетата и малчуганите“. Доктор Силвия Харис беше завеждащ педиатричното отделение на Презвитерианската болница в Манхатън. Когато научи за отвличането на близначките, веднага се опита да се свърже с Маргарет и Стийл Фроли, но успя само да им остави съобщение. Объркана и разтревожена, доктор Харис се обади на секретарката на Стийл и я помоли да му предаде, че всички нейни познати и тя самата се молят момиченцата да останат живи и невредими.

През петте дни, през които децата бяха в неизвестност, тя продължи да изпълнява задълженията си, провеждаше срещи и визитации, без да престане нито за миг да мисли за близначките.

Като на видеолента, която непрекъснато се превърташе отново и отново, доктор Харис виждаше онзи късен есенен ден преди три години и половина, когато Маргарет Фроли й се обади.

— На колко месеца е плодът? — попита тя младата майка.

— Терминът е на двадесет и четвърти март — отвърна Маргарет с щастлив и развълнуван глас. — Току-що разбрахме, че ще бъдат момиченца близнаци, а съм чела някои от вашите статии за близнаците. Ето защо искам вие да бъдете техният педиатър.

На предварителната среща те моментално се харесаха. Още преди да се родят бебетата, познанството им с доктор Харис се превърна в топло приятелство. Тя им даде цяла камара книги, посветени на специалната връзка между близнаците, а когато изнасяше лекции по темата, семейство Фроли често пъти бяха сред слушателите. Примерите за това как единият близнак изпитва болката на другия и как си изпращат телепатични съобщения, дори когато са на различни континенти, направо ги очароваха.

Когато Кати и Кели се родиха — две здрави и красиви момиченца, Стийл и Маргарет изпаднаха в екстаз. Лекарката също, макар и поради професионални причини. Спомените се въртяха в ума на Силвия, докато заключваше бюрото и се приготвяше да си върви вкъщи. Тогава бе получила шанс да изследва еднояйчни близнаци от минутата на тяхното раждане — и момиченцата потвърждаваха всичко, което някога бе писано за връзката между близнаците. Веднъж доведоха на преглед Кати, чиято настинка се бе усложнила с бронхит. Стийл остана в чакалнята с Кели. В момента, в който сложи инжекцията на Кати, сестричката й започна да вие отвън. И това бе само един от многото подобни примери. Бе посъветвала Маргарет да води дневник за поведението на децата. И колко пъти си бе мислила, че Джош с огромна радост би се грижил за момиченцата и би ги наблюдавал?

Беше разказала на Стийл и Маргарет за починалия си съпруг. Младото семейство й напомняше за нейния живот с Джош. Двамата Фроли се бяха срещнали в правния факултет. Тя и Джош също бяха колеги — състуденти в медицинския факултет на Колумбийския университет. Разликата бе, че Фроли имаха близнаци, докато те с Джош така и нямаха щастието да си родят деца. След завършването си създадоха обща педиатрична практика. А когато бе само на четиридесет и две, един ден Джош призна, че се чувства ужасно зле. Изследванията показаха, че има рак на белите дробове в последен стадий — истинска ирония на съдбата, която Силвия успя да приеме без горчивина само благодарение на огромната си вяра. Единственият път, когато го бе видяла да се кара на пациент, беше при влизането на една майка в кабинета, а дрехите й миришеха на цигари. Джош я бе попитал с леден глас: „И вие пушите около това дете? Не разбирате ли на каква опасност го излагате? Трябва да спрете веднага“.

Маргарет бе казала по телевизията, че се притеснява за Кати, бои се, че е настинала. Когато похитителят пусна запис с гласовете на децата, едното наистина кашляше. Кати бързо развива пневмония, мислеше си Силвия. Не й се вярваше похитителят да я заведе на лекар. Едва ли би поел такъв риск. Дали да не се обади на полицията в Риджфийлд, да обясни, че е педиатърът на момиченцата, и да попита дали не е уместно да даде някакви указания по телевизията, адресирани към похитителите — какво да направят, ако Кати се разболее и вдигне температура.

В този момент телефонът й иззвъня. За миг се изкуши да остави на телефонния секретар да запише съобщението, но някакъв импулс я накара да вдигне слушалката. Беше Маргарет, а гласът й звучеше сякаш всеки момент ще припадне.