Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

— Тя е ваша винаги когато пожелаете, господин Бейли — Лукас почувства, че ръцете му се изпотиха, станаха студени и лепкави, и затова ги потърка една в друга. „Хайде да се почва — помисли си той. — Да става каквото ще да става. Омръзна ми това чакане!“

В осем и две минути спря точно пред „Таим Уорнър“. Натисна бутона на багажника, излезе от лимузината и отвори вратата на Бейли. Погледът му се плъзна по двата куфара, докато ги изваждаше от багажника.

Агентът на ФБР, когото видя в къщата на Бейли и който натовари куфарите в колата, бе сложил и количка за багаж.

— Когато господин Бейли слезе, не забравяйте да сложите куфарите върху количката — напомни той на Лукас. — Прекалено тежки са за него, няма да може да ги носи.

Ръцете го сърбяха да грабне куфарите и да хукне, но Лукас ги нагласи внимателно върху количката.

Дъждът се бе превърнал в истински порой и Бейли вдигна яката на палтото си. Сложи и шапка, но не достатъчно бързо, че да се предпази, и кичури мокра бяла коса полепнаха по челото му. От джоба си извади телефона, даден му от агент Карлсън, и го сложи до ухото си.

— Аз най-добре да тръгвам, господин Бейли — каза Лукас. — Желая ви късмет, сър. Ще чакам да ми се обадите.

— Благодаря ти, Лукас. Благодаря.

Лукас влезе в колата и хвърли бърз поглед наоколо. Бейли бе на тротоара. Трафикът беше натоварен, колите минаваха бавно около Калъмбъс Съркъл. На всеки ъгъл хора размахваха ръце или свиркаха за таксита. Лукас подкара към южния вход на Сентрал Парк. Както и очакваше, не откри никакво свободно място за паркиране. Зави надясно по Седмо авеню и още веднъж надясно по Петдесет и пета улица. Между Осмо и Девето авеню паркира пред един противопожарен кран и зачака да се обади Пайд Пайпър.

Децата спаха през по-голямата част от следобеда. Когато се събудиха, Анджи забеляза, че Кати е зачервена и със сигурност има температура. Не трябваше да я оставя с тази мокра пижамка, упрекна се тя. Пипна дрешката, все още беше влажна. Все пак изчака Клинт да излезе към пет и чак тогава преоблече детето в едно от комплектчетата, които бе купила — гащеризонче и блузка. Не беше ги изхвърлила с кашона.

— И аз искам да се преоблека — обади се Кели. Но като видя сърдития поглед на Анджи, млъкна и насочи вниманието си към телевизора.

В седем се обади Клинт, за да й каже, че е купил нова кола — черна тойота от Ню Джърси, което означаваше, че я е откраднал и сега тя е с номера от Джърси. Преди да затвори, й подхвърли:

— Не се тревожи, Анджи, тази вечер ще празнуваме.

Можеше да се обзаложи, че ще празнуват, каза си Анджи.

В осем часа тя сложи близнаците в кошарката. Кати дишаше тежко и пареше. Даде й аспирин, сетне детето се сви на кълбо и засмука палеца си. Точно сега Клинт и Лукас се срещат с човека, който носи парите, помисли си Анджи. Нервите й бяха опънати.

Кели прегърна сестра си. Синята пижамка с мечета бе смачкана и разкопчана на вратлето й. Гащеризончето, с което сега беше Кати, бе тъмносиньо, а блузката — на сини и бели шахматни квадрати.

— Ние бяхме две малки момиченца в синьо, приятел — запя Анджи. — Две малки момиченца в синьо…

Кели я погледна, очите й се отвориха широко, когато Анджи повтори последния ред от куплета два пъти:

— Но бяхме разделени.

Анджи загаси лампата, затвори вратата на спалнята и отиде във всекидневната. Ау, какъв образцов, идеален ред цари тук, помисли си саркастично тя. Изглеждаше по-добре от доста време насам. Трябваше обаче да запази инхалатора. Лукас я накара да го изхвърли.

Погледна часовника. Осем и десет. Клинт трябваше да паркира на две пресечки от Калъмбъс Съркъл с крадената кола в осем часа. До този момент Пайд Пайпър трябваше да е задвижил нещата.

Не беше му казано да носи оръжие, но Клинт реши да го вземе благодарение на нейното окуражаване.

— Помисли си малко — рече му тя. — Да речем, че си тръгнеш с откупа и някой те последва. Ти си добър стрелец. Ако наистина те сгащят, прицели се в крака на полицая или в гумите на колата му.

Така че сега нерегистрираният пистолет на Клинт лежеше в джоба му.

Анджи си направи кана кафе, седна на дивана и включи телевизора. С чаша черно кафе, което едва не изгори устата й, в едната ръка и с цигара в другата, тя напрегнато наблюдаваше как говорителят обяснява, че може би в момента става предаването на откупа.

— Нашата уебстраница бе залята със съобщения от наши зрители. Хората се молят колкото е възможно по-скоро двете малки момиченца в синьо да се върнат в прегръдките на своите родители, чиито сърца са разбити.