Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

— Искам да проверя продажбите си от сряда, Джийн — обясни на счетоводителката. Не помнеше името на жената, която купи дрешките за близнаци, но й хрумна, че може да го открие по бележката. Беше взела два еднакви комплекта гащеризончета и блузки с дълги ръкави, бельо и чорапки. Не купи обувки, защото нямаше представа за номера.

За пет минути Лайла провери всички касови бележки и намери онази, която търсеше. Бе подписана от госпожа Клинт Даунс, жената беше използвала карта „Виза“. „Дали да не накара Джийн да телефонира във «Виза» и да поиска адреса?“ — зачуди се Лайла. Хайде без глупости, упрекна се тя и бързо се упъти към етажа за продажби.

По-късно, все още неспособна да потисне чувството, че трябва да проследи подозрението си докрай, Лайла помоли счетоводителката да се опита да намери адреса на жената, купила дрешките за тригодишни близначета.

— Добре. Ще пробвам. Ако не искат да ми дадат адреса, ще кажа, че си е забравила някакъв пакет тук.

— Благодаря, Джийн.

Във „Виза“ госпожа Клинт Даунс бе записана на адрес Очърд Авеню 100, Данбъри.

Лайла не бе сигурна как трябва да постъпи, но си спомни, че Джим Гилбърт, пенсиониран полицай от Данбъри, днес щеше да вечеря с майка й. Щеше да го попита.

Когато се прибра, завари майка си и Джим да пият коктейл в дневната. Лайла си сипа чаша вино и седна с гръб към камината. Сърцето й биеше силно, в ускорен ритъм.

— Джим — поде тя, — мама сигурно ти е казала, че аз продадох онези сини кадифени роклички на Маргарет Фроли.

— Чух тази история.

Дълбокият му баритон винаги й се струваше неуместен, тъй като не съответстваше на мършавата му фигура. Докато говореше, любезното му изражение сякаш се втвърди.

— Помнете ми думата! Няма да намерят тези дечица, живи или мъртви. Според мен те вече са извън страната и всички тези приказки за откуп са за заблуда.

— Джим, знам, че звучи налудничаво, но само няколко минути преди да продам рокличките на Маргарет Фроли, една жена купи дрешки за тригодишни близнаци, а дори не знаеше точния им размер. Не ти ли се струва странно?

— Е, и?

Лайла реши да скочи в дълбокото.

— Питам се, не е ли изключително съвпадение? Ами ако тази жена е свързана с отвличането и е купила дрешки, защото е предполагала от какво ще имат нужда? Когато са били отвлечени, близнаците на Фроли са били само по пижамки. Децата на тази възраст често се цапат. Не може да стоят с едни и същи дрехи пет дни.

— Лайла, въображението ти се е развихрило и препуска из страната на фантазиите — отвърна снизходително Джим Гилбърт. — Знаеш ли колко много „доказателства“ от сорта са събрали ченгетата от Риджфийлд и ФБР?

— Името на жената е госпожа Клинт Даунс и живее на Очърд Авеню 100, тук, в Данбъри — настояваше Лайла. — Ще ми се да отида у тях, да й разкажа някаква измислица, например, че едната от блузките е била от грешна партида, само за да задоволя любопитството си.

— Лайла, гледай си модата. Познавам Клинт Даунс. Той е пазач, който живее в бунгалото на клуба. Очърд Авеню 100 е адресът на клуба за голф. Жената каква беше? Кльощава и с мазна коса, вързана на конска опашка?

— Да.

— Това е приятелката на Клинт — Анджи. Може и да се представя за госпожа Даунс, но не е. Работи като детегледачка. Зачертай и нея, и него от твоя списък със заподозрени. И след милион години никой от тях няма да поумнее толкова, че да измисли и осъществи отвличане като това.

Лукас знаеше, че Чарли Фокс — новият механик на летището, го гледа как се качва на самолета с обемистия кашон в ръце. И сто на сто си задава въпроса защо носи нещо подобно със себе си. Може и да се досети, че е за изхвърляне, каза си Лукас. След това ще реши, че сигурно е нещо, от което човек би искал да се отърве, или че е дрога. Така че, когато някое ченге се завърти наоколо и попита за подозрителен тип, появил се на летището, Фокс на минутата ще изпее името на Лукас.

Все пак идеята да изнесат от къщата всичко, което би могло да я свърже с близначките, беше добра, поклати глава той, докато нагласяваше кашона върху седалката на помощник-пилота в кабината. Тази нощ, след като върнат децата, заедно с Клинт ще разглобят кошарката и ще изхвърлят някъде частите. ДНК-то на двете момиченца със сигурност е навсякъде по нея.

Докато правеше проверките преди излитане, Лукас се усмихна кисело. Беше чел някъде, че едноличните близнаци имали една и съща ДНК. „Значи ще могат да докажат, че сме държали само едната“, помисли си. Голям майтап!