Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Никой от тях не подозираше колко добре пасва това на нейните планове, мислеше си Анджи.

— Скъпа, кашонът е прекалено голям — замърмори Клинт. — На Лукас ще му бъде трудно да го хвърли.

— Не е чак толкоз голям — извика тя. — Сложих и инхалатора вътре. Ясно ли е?

— Жалко, че не можем да напъхаме и кошарката.

— След като се отървем от децата, можеш да се върнеш и да я вземеш. Утре ще я скриеш някъде!

Два часа по-късно избухна и Лукас, като видя кашона.

— Не можахте ли да намерите някой по-малък? — развика се той.

— Ами да, сигурно. Можех дори да отида до магазина и да им обясня защо ми трябва и какво смятам да сложа в него. Този беше в килера, този взех. Ще свърши работа, нали?

— Анджи, мисля, че долу има и по-малки кутии — намеси се боязливо Клинт.

— Вече го вързах и запечатах — отсече тя. — Това е.

След минута наблюдаваше със задоволство как Лукас влачи тежкия препълнен кашон към колата си.

Лайла Джаксън, касиерка в магазина за дрехи с намаление „Абис“ на шосе 7, се превърна в нещо като знаменитост. Тя беше продала сините кадифени роклички на Маргарет Фроли два дни преди отвличането на близначките.

Лайла бе на тридесет и четири, дребна и кипяща от енергия неомъжена млада жена. Наскоро бе напуснала добре платената си работа като секретарка в Манхатън, беше се преместила с овдовялата си майка в Данбъри и се бе хванала на работа в „Абис“. На удивените си приятели обясняваше решението си с думите: „Осъзнах, че мразя да седя зад бюро и най-голямото ми развлечение да е отиването в «Блумингдейл». Обичам дрехите. Харесва ми да ги продавам. Веднага щом събера пари, ще си отворя собствен магазин“.

Междувременно посещаваше бизнес курсове в държавния колеж.

Когато съобщиха новината за отвличането на децата, Лайла веднага разпозна Маргарет и рокличките, които отвлечените близначки носеха на снимката, показана по телевизията.

— Тези роклички аз й ги продадох! Тя е най-милият човек, когото съм срещала — разказваше, останала без дъх, Лайла на разширяващата се група хора, омагьосани от факта, че само няколко дни преди децата да бъдат отвлечени, тя е разговаряла с тяхната майка. — Госпожа Фроли е истинска дама, личи й, че е от класа, по ненатрапващ се и приятен начин. И наистина разбира от качествена стока. Същите тези роклички струват по четиристотин долара през целия сезон в „Бергдорф“, а тук са за четиридесет и два — направо подарък. Горкичката, и тази цена надхвърляше парите, които възнамеряваше да похарчи. Така че й показах много други роклички, но накрая тя се реши и купи тези. Докато плащаше, подхвърли, че се надява да направи хубава снимка на дъщеричките си, преди да са ги изпоцапали с нещо.

Поговорихме си много приятно — спомняше си Лайла, опитвайки се да измъкне още някоя подробност от спомените си. — Казах на госпожа Фроли, че друга дама точно преди нея купи еднакви дрешки за близначета. Но едва ли са били нейни, защото не бе сигурна в размерите. Помоли да й препоръчам нещо. Трябвали й дрешки за горе-долу тригодишни момиченца.

Лайла хвана обедните новини по телевизията в сряда, точно преди да тръгне за работа. Поклати съчувствено глава, докато гледаше как Маргарет и Стийл Фроли прекосяват улицата, за да стигнат до дома на съседа, а няколко минути по-късно тичат към друга къща малко по-надолу по улицата.

— Въпреки че нито семейството, нито ФБР потвърдиха новината, вярваме, че тази сутрин Пайд Пайпър — както се е нарекъл похитителят, — се е обадил във връзка с откупа на телефона на техен съсед — каза говорителят по Си Би Ес.

Лайла гледаше лицето на Маргарет Фроли в едър план, съсипано от болка, под очите й тъмнееха големи кръгове.

— Не открихме Робинсън Гейзлър, изпълнителния директор на компанията, за да разберем дали трансферът на парите е бил извършен — продължи коментаторът, — но ако това е станало, ясно е, че следващите двадесет и четири часа ще бъдат критични. Тече шестият ден откакто Кати и Кели Фроли бяха отвлечени от спалнята им. Отвличането стана около девет вечерта в четвъртък.

Миличките, те сигурно са били по пижамки, когато са ги взели, помисли си Лайла, като посегна за ключовете от колата си. Тази мисъл се въртеше в главата й през целия път до работата и продължи да я измъчва, докато окачваше палтото си и прекарваше гребена през кълбото от червена коса, разрошена на ветровития паркинг. Закачи на блузата си табелката с надпис „Добре дошли в «Абис» — аз съм Лайла“, сетне влезе в малката стаичка, където се помещаваше счетоводството на магазина.