Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Преди да успее да му отговори, той драсна подписа си върху кредитната фактура, грабна покупките и тръгна към изхода. Анджи изсипа съдържанието на кошницата си върху лентата. Сметката й бе четиридесет и три долара. Знаеше, че няма повече от двадесет и пет в джобовете, което означаваше, че трябва да използва своята кредитна карта. Не беше и помислила за това, когато взе инхалатора от лавицата.

Когато купуваха кошарката, Лукас им бе дал пари в брой.

— Така няма да ви проследят по кредитните карти — обясни им. Но ето че сега щеше да има следа. Беше й се наложило да използва кредитна карта, за да плати детските дрешки, а също и сега.

Скоро всичко ще свърши — обеща си тя, докато се упътваше към изхода. На вратата стоеше пазач. Анджи остави количката и взе покупките си. Има си хас да се разпищи и алармата, помисли си, докато минаваше покрай пазача. Това се случваше понякога, когато някоя разсеяна касиерка не бе сканирала продукта.

Най-много още два дни и парите ще пристигнат. Ще бъдат далеч оттук, напомни си окуражително, докато прекосяваше паркинга към дванадесетгодишния шевролет на Клинт. В съседство бе паркиран чисто новичък и лъскав „Мерцедес Бенц“, който в момента потегляше. Фаровете осветиха модела на колата — SL 500.

Вероятно струва повече от сто бона, помисли си Анджи. Може би и те щяха да си купят такава кола. След два дни щяха да имат пет пъти повече мангизи. При това всичките в брой.

По краткия път към бунгалото си повтори плана. Според Лукас утре Пайд Пайпър щеше да получи банковия трансфер. Вечерта щеше да пристигне и техният милион в брой. След като се уверят, че парите са точно колкото трябва, рано сутринта в четвъртък трябваше да оставят децата някъде и да уведомят родителите откъде да си ги приберат. Това беше планът на Лукас, помисли си присмехулно Анджи. Но не и нейният.

В сряда сутринта непредсказуемото мартенско време се развали и отново силно застудя. Хапещ остър вятър блъскаше прозорците на всекидневната, където Стийл и Маргарет разговаряха с Уолтър Карлсън и неговия колега, агент Тони Риалто. Втората кана кафе стоеше недокосната на масата.

Карлсън смяташе, че няма право да крие казаното от Франклин Бейли — че едното момиченце кашляло лошо, с дълбока кашлица, като при бронхит.

— Стийл, Маргарет, разбирам страховете ви да не би Кати да е болна — говореше той. — Но от друга страна, кашлицата е доказателство, че Бейли наистина е говорил с тях.

— Навярно този Пайд Пайпър повече няма да позвъни у съседа на Бейли — рече Стийл. — Би трябвало да е достатъчно умен да се досети, че ще подслушвате и неговия телефон.

— Стийл, престъпниците грешат. Смятат, че са обмислили всичко, но допускат елементарни грешки.

— Дали този човек ще се сети да даде лекарство на Кати, за да предотврати пневмонията? — произнесе някак отвлечено Маргарет.

Карлсън я погледна. Беше бяла като хартия. Тъмносините й очи бяха заобиколени от големи тъмни кръгове. Всеки път, щом кажеше нещо, стисваше устните си плътно една в друга, сякаш се страхуваше какво би могла да изрече след това.

— Убеден съм, похитителят иска да ги върне живи и здрави.

Беше десет без четвърт. Пайд Пайпър бе казал, че ще се свърже с тях в десет. Тримата потънаха в мълчание. Оставаше им само да чакат.

Точно в десет съседката Рина Чапман дотича.

— Някой се обади на нашия телефон и каза, че има важна информация за ФБР, свързана с момиченцата — задъхано обясни жената на полицая, който пазеше край къщата.

Стийл и Маргарет моментално хукнаха. Агентите ги следваха по петите. Карлсън грабна телефонната слушалка и се представи.

— Имате ли нещо за писане? — попитаха отсреща. Карлсън извади бележник и молив от джоба на гърдите си.

— Седем милиона да бъдат преведени на сметка 507964 в банка „Немидонам“ в Хонконг — нареди Пайд Пайпър. — Имате три минути да го направите. Когато разбера, че трансферът е извършен, ще се обадя отново.

— Ще се разпоредя незабавно — извика Карлсън. Преди да успее да завърши изречението, телефонът прекъсна.

— Похитителят ли беше? — попита Маргарет. — Децата с него ли са?

— Беше похитителят. Не спомена за децата. Само за откупа. — Карлсън набра номера на Робинсън Гейзлър в личния му кабинет. Изпълнителният директор бе обещал да изчака там инструкциите относно превода на парите. Агентът най-прецизно продиктува името на банката в Хонконг и номера на сметката.

— Трансферът ще бъде направен за шейсет секунди. Приготвили сме и парите — увери го Гейзлър.