Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Гласът й се пречупи. Нямаше намерение да казва това, помисли си тя. Защо го каза? Сигурно имаше причина, но не си я спомняше. Беше нещо, свързано с пижамките.

Господин Гейзлър, Стийл и Франклин Бейли отговаряха на въпросите. Толкова много въпроси. Момиченцата вероятно ги гледаха. Трябваше да им каже нещо, помисли си Маргарет и неочаквано прекъсна репортера.

— Кели, обичам те! Кати, обичам те! Обещавам, че много скоро ще се върнете у дома.

Когато камерите отново се насочиха към нея, Маргарет притихна, като с усилие удържа думите, които напираха да излязат и почти щяха да се изплъзнат от устата й: „Трябва да направя някаква връзка! Трябва да си спомня нещо!“.

В пет следобед съседът на Франклин Бейли, пенсионираният съдия Бенедикт Силван, почука на вратата му. Когато Бейли отвори, Силван, останал без дъх, изстреля почти като скоропоговорка:

— Франклин, бързо! Някой току-що ми се обади. Мисля, че е похитителят. Ще позвъни отново след три минути. Каза, че имал инструкции за теб.

— Сигурно се досеща, че моят телефон се подслушва — рече Бейли. — Затова звъни у вас.

Двамата мъже прекосиха тичешком поляната, която разделяше къщите им. Тъкмо отваряха външната врата, когато телефонът в кабинета на съдията започна да звъни. Силван мина напред и го грабна. Като с труд си пое дъх, едва успя да каже: „Франклин Бейли е тук, при мен“ и му подаде слушалката.

Човекът, който се обаждаше, се представи като Пайд Пайпър. Инструкциите му бяха кратки и ясни: до десет сутринта на другия ден от компанията да са готови да прехвърлят седем милиона долара в една сметка отвъд океана. Оставащият един милион да бъде приготвен за предаване в брой. Парите трябваше да бъдат в употребявани петдесет и двадесетдоларови банкноти, а серийните им номера не трябваше да са последователни.

— След като бъде извършен трансферът, ще бъдат дадени и инструкциите за предаването на парите в брой.

Бейли трескаво си водеше записки.

— Трябва да получим доказателство, че момиченцата са живи — рече накрая той, гласът му беше напрегнат и леко трепереше.

— Сега затворете. След минута ще чуете гласовете на двете малки момиченца в синьо.

Двамата мъже се спогледаха, когато Бейли върна слушалката върху вилката. След минута телефонът отново иззвъня. Когато го вдигна, Бейли чу детско гласче да казва:

— Здравейте, господин Бейли. Видяхме ви тази сутрин по телевизията заедно с мама и татко.

После друго гласче прошепна:

— Здравейте, господин…

Думите бяха прекъснати от дълбока лаеща кашлица, която продължи да отеква в ушите на Бейли дълго след като линията бе прекъсната.

Докато Пайд Пайпър даваше инструкции на Франклин Бейли, Анджи буташе пазарската количка из универсалния магазин Си Ви Ес 10 10 Верига магазини за фармацевтични и медицински продукти, козметика, хомеопатични и природни средства и др. — Б.пр. и оглеждаше рафтовете в търсене на нещо, което можеше да предпази Кати от разболяване. Вече беше взела детски аспирин, капки за нос, спирт за разтриване и инхалатор.

Когато беше дете, баба й обикновено слагаше „Викс“ 11 11 Лекарство, съдържащо камфор, ментолово и евкалиптово масло за успокояване на кашлицата. — Б.пр. в инхалатора, спомни си тя. Дали все още се използваше? Най-добре да попита Хулио. Добър аптекар е. Когато раменете на Клинт се схванаха, даде лекарство, което свърши добра работа.

Знаеше, че Лукас ще полудее и може дори да я набие, ако разбере, че е пазарувала някакви продукти за деца. „Но какво иска той от мен, да оставя момиченцето да умре ли?“ — запита се възмутено Анджи.

Тази сутрин двамата с Клинт гледаха интервюто по телевизията. Онзи човек, шефът на фирмата, в която работеше бащата на децата, обеща да платят откупа. Те затвориха децата в спалнята, докато вървеше програмата, защото не искаха да се разстроят, като видят майка си и баща си на екрана.

Това обаче се оказа грешка. Защото, след като предаването свърши, се обади Пайд Пайпър и настоя да му направят запис на момиченцата, в който да кажат на Бейли, че са гледали програмата. Но когато се опитаха да накарат децата да изрекат това по телефона, малкото изчадие Кели се разкрещя.

— Но ние не сме го видели по телевизията и искаме да си ходим вкъщи — настояваше тя.

А Кати кашляше всеки път при произнасянето на „Здравейте, господин Бейли“.

Макар и с голям зор, успяха да принудят Кели да произнесе репликата, която искаше Пайд Пайпър, като й обещаха, че ще я върнат у тях, мислеше си Анджи. Когато Клинт пусна записа, Пайд Пайпър ги похвали. Според него било чудесно, че Кати казвала само няколко думи. Харесвала му нейната дълбока кашлица. После презаписа гласовете на момиченцата на собствения си телефон.