Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Десетина агенти от ФБР търсеха близначките. Още два пъти по толкова проверяваха данните в главната квартира на ФБР в Куонтико и издирваха хора, за които имаше информация, че са малтретирали или насилвали деца. Проучваха сексуалните престъпници, които живееха в района.

Мили боже, не това! Само не това, помисли си с ужас тя. Не позволявай някой да ги нарани.

Капитан Мартинсън изпрати полицаи във всяка къща в града, за да разпитат дали хората са видели някого, който им се е сторил подозрителен по един или друг начин. Свързаха се с агенцията по недвижими имоти, чрез която семейството бе купило къщата, за да открият кой друг я е разглеждал и е бил запознат с разположението на стаите. Капитан Мартинсън и агент Карлсън твърдяха, че не може да не е останала следа. Пропукване, пропуск, улика, която да им подскаже накъде да се насочат. Все някой трябваше да е видял нещо. Снимките на момиченцата бяха разпространени из цялата страна. Бяха качени в интернет и публикувани на първите страници на вестниците.

Притиснала мечетата към гърдите си, Маргарет отиде до скрина и го отвори. Прокара ръка по кадифените роклички, с които момиченцата бяха облечени на рождения си ден, сетне ги загледа втренчено. Децата са били по пижамки, когато са ги отвлекли. Нима все още бяха с тях?

Вратата на спалнята се отвори. Маргарет се обърна, погледна Стийл и от огромното облекчение, изписано на лицето му, разбра, че компанията е решила да плати големия откуп.

— Взели са решението бързо и единодушно — каза той, устните му трепереха. — Утре сутринта председателят на борда и някои от директорите ще дойдат тук и ще застанат пред камерата с нас. Ще помолим за инструкции как да предадем парите и ще искаме доказателство, че момиченцата са живи. — Поколеба се, но събра сили и продължи: — Маргарет, ФБР искат и двамата да се подложим на детектора на лъжата.

В понеделник вечерта в девет и петнадесет Лукас седеше в апартамента си над стария железарски магазин на Мейн стрийт в Данбъри и гледаше телевизия, когато новините бяха прекъснати от извънредно съобщение. Компанията Си Еф Джи Уай се бе съгласила да изплати откупа за близначките на семейство Фроли. Миг по-късно специалният му мобилен телефон иззвъня. Лукас включи записващото устройство към него, което бе купил на път за вкъщи от летището.

— Започва се — прошепна дрезгавият преправен глас.

Да ти го начукам, саркастично си помисли Лукас. Полицията разполагаше със супермодерни устройства и обучен персонал, така че не представляваше проблем да се идентифицира гласът. И ако станеше нещо непредвидено, Лукас имаше скрит коз — щеше да помогне да открият кой е Пайд Пайпър. Можеше да му го обещае.

— Видях съобщението — отвърна той.

— Преди час се обадих на Хари — продължи Пайд Пайпър. — Чух едно от децата да плаче. Ти ходи ли там?

— Бях снощи. Увериха ме, че са добре.

— Мона грижи ли се за тях? Не искам издънки.

Тук обаче Лукас не успя да се сдържи.

— Тази проклета тъпачка толкова присърце е взела грижите за тях, че дори им е купила дрешки.

Този път гласът прозвуча с естествения си тембър.

— Откъде?

— Не знам.

— Да не възнамерява да ги облече с новите дрехи, когато ги подхвърлим обратно? Ченгетата лесно ще проследят откъде са купени дрешките и току-виж някоя касиерка се сети: „Ами да, спомням си жената, която купи дрешки за тригодишни деца“.

На Лукас му хареса, че Пайд Пайпър се ядоса и развълнува. Значи не беше чак толкова хладнокръвен, и него го разяждаше страх. Нещата наистина можеше да се объркат. Знаеше това. И трябваше да сподели своето безпокойство.

— Казах на Хари да не й позволява да излиза от къщи — съобщи той.

— До четиридесет и осем часа всичко ще е приключило — успокои го Пайд Пайпър. — Утре ще осъществя контакт с тях и ще дам инструкции за парите. В сряда ще си ги приберем. Тогава ще ти кажа къде да оставите децата още същата нощ. Трябва да бъдат облечени с дрехите, с които са били, когато ги отвлякохте. Ти отговаряш за това!

Връзката прекъсна.

Лукас натисна бутона „стоп“ на записващото устройство. „Седем милиона за теб, по половин за мен и Клинт — помисли си той. — Тази подялба хич не е честна, господин Пайд Пайпър. И никак не ми харесва.“

Робинсън Гейзлър щеше да застане до Маргарет и Стийл Фроли и да направи изявление за медиите в десет сутринта във вторник. Никой от другите директори не се престраши да се присъедини към него и да присъства на това събитие. Един от тях му обясни причината.