Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

Доктор Силвия Харис прегърна хлипащата Маргарет Фроли. Думите не вършеха работа в момент като този, помисли си тя. Над рамото на младата жена срещна погледа на Стийл. Измършавял и бледен, той изглеждаше безпомощен и някак по-млад от своите тридесет и една години. Мъчеше се да сдържи собствените си сълзи.

— Те трябва да се върнат тази нощ! — прошепна Маргарет, гласът й бе натежал от тревога и мъка. — Те ще се върнат тази нощ! Трябва да вярвам в това! Знам, че ще се върнат.

— Нуждаем се от вас, докторе — обади се Стийл развълнувано. За миг замълча, след което продължи с очевидно усилие: — Дори похитителите на децата ни да се държат добре с тях, със сигурност те са уплашени и объркани. А и Кати кашля много лошо.

— Маргарет ми го каза, когато се обади — обясни тихо Силвия.

Уолтър Карлсън наблюдаваше загриженото й лице и можеше да прочете мислите й. Доктор Харис вече бе лекувала Кати от пневмония и си даваше сметка, че дълбоката кашлица е опасна за малката й пациентка.

— Запалил съм камината в дневната — рече Стийл. — Да отидем там. Бедата със старите къщи е, че повечето стаи са или прекалено топли, или прекалено студени, както и да нагласите термостата.

Карлсън разбираше, че Стийл се опитва да изтръгне жена си от все по-засилваща се тревога, която я измъчваше. Когато телефонира на доктор Харис и я помоли да дойде, Маргарет всъщност изрази на глас своето убеждение — че Кати е много болна. Сега младата жена стоеше до прозореца и гледаше навън.

— Ако след като вземат парите, похитителите оставят децата на дъжда, Кати със сигурност ще развие пневмония.

После помоли Стийл да донесе дневника, който водеше от раждането на децата.

— Трябва да опиша събитията от тази седмица — обясни тя на Карлсън с немощен глас. — Когато момиченцата ми се върнат, ще бъда толкова щастлива и ще се опитам да забравя всичко. Искам да опиша какво е да очакваш. — И почти бълнувайки, добави: — Моята баба често ми повтаряше, когато бях дете и очаквах с нетърпение рождения си ден или Коледа: „Чакането не изглежда дълго, след като е свършило“.

Стийл донесе един кожен бележник и Маргарет прочете на глас няколко абзаца от него. В един от тях се казваше, че дори в съня си Кати и Кели отварят и затварят ръчичките си по едно и също време. Друг откъс бе за случка от миналата година, когато Кати ударила коляното си в скрина в спалнята. Кели, която била в кухнята, хванала коляното си в същия момент, без никаква видима причина.

— Доктор Харис ми препоръча да си водя дневник — обясни Маргарет.

Карлсън ги остави в дневната и се върна в трапезарията, където бе телефонът, който се подслушваше. Нещо му подсказваше, че е възможно Пайд Пайпър да осъществи директна връзка със семейството.

Часът беше девет и четиридесет и пет, бяха изминали почти два часа, откакто Франклин Бейли бе започнал да изпълнява нарежданията на похитителя, за да предаде откупа.

— Бърт, в следващите две минути ще ти се обади Франклин Бейли. Чакай го на Петдесет и шеста улица, пред пешеходния пасаж, който минава между Петдесет и шеста и Петдесет и седма на изток от Шесто авеню — каза Пайд Пайпър на Лукас. — Хари вече ще е паркирал там. Когато получа потвърждение, че си на мястото, ще кажа на Бейли да остави торбите за смет с парите в контейнера пред оптиката на Петдесет и седма улица. Той ще ги хвърли върху купчината вече натрупани торби с боклук. Всяка торба ще бъде вързана с вратовръзка, по това ще ги познаете. Ти и Хари трябва да прекосите пешеходния пасаж, да вземете торбите и да ги оставите в багажника на колата на Хари. Той трябва да изчезне, преди агентите да са го забелязали.

— Искаш да кажеш, че ще трябва да тичаме цяла пресечка с торби за боклук? Но в това няма смисъл! — протестира Лукас.

— Има, и то голям. Дори агентите от ФБР да са успели да проследят колата на Бейли, те ще бъдат доста далеч, така че ще имате възможност да вземете торбите и Хари да отпътува незабелязано. Ти ще останеш на място, когато Бейли и ФБР се появят, ще им съобщиш, че господин Бейли ти е наредил да го вземеш оттам. Никой агент няма да посмее да те следи отблизо по пешеходния пасаж, защото лесно ще бъде забелязан. Когато федералните се появят, ще им кажеш, че си видял двама мъже да хвърлят торбите в кола, паркирана наблизо. Дай частично невярно и объркващо описание на колата. — С тези думи той прекъсна телефонната връзка.

Беше десет часът и шест минути.

Франклин Бейли бе принуден да обясни на Ейнджъл Розарио защо постоянно сменят посоката на движение. В огледалото за обратно виждане шофьорът го видя как прехвърля парите от куфарите в торбите за боклук. Заяви, че ще го заведе в най-близкия полицейски участък. Бейли се обърка и тъй като се уплаши, че това може да провали операцията, бързо призна, че всъщност това са парите за откупа на близначките Фроли, и помоли за съдействие.