Мери Кларк - Деца из града

Сара Кениън се появи на вратата и рече:

— Влезте, ако обичате. Прокурорът иска да говори с вас.

След миг, докато ги представяше на прокурора Левин, Ан Уебстър хвърли поглед към бюрото му и забеляза някакъв предмет в надписан найлонов плик.

— Боже мой, та това е гривната на Карън — възкликна тя. — Къде я намерихте?

Час по-късно прокурорът Левин и Сара се намираха в кабинета на съдията Армън.

— Ваша чест — подхвана Левин, — не знам откъде да започна, но съм тук заедно със Сара Кениън, за да помолим за отлагане произнасянето на присъдата над Лори Кениън с две седмици.

Веждите на съдията се повдигнаха.

— Защо?

— Съдия, никога преди не ми се е случвало подобно нещо, особено когато обвиняемият се е признал за виновен. Сега обаче имаме сериозни основания да се съмняваме дали Лори Кениън е извършила това престъпление. Както знаете, мис Кениън заяви пред вас, че не си спомня да е извършвала убийството, но приема заключението от щатското разследване, че го е извършила. В момента някои нови и доста изненадващи доказателства излязоха наяве и те хвърлят сериозни съмнения относно нейната вина.

Сара слушаше мълчаливо прокурора да разказва за гривната, за твърденията на бижутера, за посещението в бензиностанцията в Клинтън. После той подаде на съдията писмените показания на Ан Уебстър и Кони Сантини.

Двамата мълчаливо изчакаха трите минути, за които съдията прочете показанията и прегледа наличните документи. Когато свърши, той поклати глава и рече:

— Седя на това съдийско място от двадесет години и никога не съм виждал подобно нещо. Разбира се, предвид обстоятелствата отлагам произнасянето на присъдата.

Той погледна със съчувствие към Сара, която седеше, стиснала с ръце страничните облегалки на стола, а на лицето й беше изписана смесица от най-различни чувства.

Тя се опита да овладее гласа си.

— Съдия, от една страна, съм очевидно безкрайно щастлива, но, от друга, ужасно съжалявам, че й позволих да се признае за виновна.

— Не бъди толкова строга към себе си, Сара — смъмри я съдията Армън. — Всички знаем, че направи невъзможното, за да я защитиш.

Прокурорът се изправи.

— Канех се да поговоря с мисис Грант за изявлението, което искаше да направи в съда. Вместо това май ще трябва да си поговорим с нея за фактите около смъртта на съпруга й.

— Какво искате да кажете с това, че присъдата няма да бъде произнесена в понеделник — попита с негодувание Карън. — Какво непредвидено обстоятелство е възникнало? Мистър Левин, искам да разберете, че целият този съдебен процес е за мен ужасно преживяване. Не желая да виждам отново това момиче. Дори самото подготвяне на изявлението пред съдията е разстройващо.

— Просто технически проблеми, нищо повече — успокояващо рече Левин. — Защо не дойдете утре към десет. Искам да прегледаме заедно с вас изказването ви.

Кони Сантини се появи в офиса към два часа, очаквайки гневът на Карън да се стовари отгоре й. Прокурорът я бе предупредил да не споменава нищо на Карън за срещата си с него. Карън, както винаги, беше много заета и не зададе никакви въпроси на секретарката си.

— Стой на телефона — нареди тя на Кони. — И казвай, че съм излязла. Работя върху изказването си. Искам този съдия да разбере какво съм преживяла.

На следващата сутрин Карън внимателно се облече за срещата. Щеше да е прекалено да се появи в черно и днес. Вместо това тя си сложи син ленен костюм и подходящи обувки. Гримът й беше дискретен.

Прокурорът не я накара да чака.

— Влезте, Карън. Радвам се да ви видя.

Той винаги беше любезен, а и беше доста привлекателен мъж. Карън му се усмихна.

— Готова съм с изказването пред съдията. Мисля, че доста точно отразява какво чувствам.

— Преди да стигнем до това, има някои неща, които искам да обсъдя с вас. Защо не влезете тук?

Тя се изненада, че той не я покани в личния си кабинет. Вместо това я въведе в друга, по-малка стая. Вътре имаше няколко души и стенографка. В двама от мъжете тя разпозна детективите, които бяха разговаряли с нея у дома й на сутринта, когато бе открито тялото на Алън.

Прокурорът Левин беше някак си различен. Гласът му звучеше делово и отчуждено, докато казваше:

— Карън, ще ви прочета конституционните права.

— Какво?

— Имате право да не говорите. Разбирате ли това?

Карън Грант усети как кръвта се отдръпва от лицето й.

— Да.

— Имате право на адвокат… всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас в съда.