Мери Кларк - Деца из града

— Да, разбирам, но какво, по дяволите, става? Аз съм вдовицата на жертвата.

Той продължи да й чете правата и да я пита дали разбира. Накрая рече:

— Ще се подпишете ли тук, че са ви били прочетени правата, и ще говорите ли с нас?

— Да, но мисля, че всички вие сте полудели. — Ръката й трепереше, докато поемаше листа.

Започнаха въпросите. Тя не усещаше, че я снимат с видеокамера, и едва чуваше тракането на пишещата машина.

— Не, разбира се, че не съм напускала летището онази нощ. Не. Не съм паркирала на друго място. Онази дъртачка Уебстър винаги е полуспяща. През цялото време гледах онзи тъп филм, а тя хъркаше до мен.

Показаха й разписката за горивото, с което бе заредила на бензиностанцията.

— Това е някаква грешка. Датата е сбъркана. Тези хора никога не знаят какво вършат.

Гривната.

— Продали са толкова много от тези гривни. Защо мислите, че аз съм единствената клиентка на този магазин? Както и да е, загубих я. Самата Ан Уебстър каза, че я е нямало на ръката ми, когато бяхме с нея на летището.

Главата на Карън започна да я цепи, когато прокурорът я осведоми, че нейната гривна е била единствена по рода си, а в клетвените си показания Ан Уебстър твърди, че на летището тя е забелязала гривната на китката на Карън и дори след това се е обадила да съобщи за нея в „Изгубени вещи“.

Времето минаваше, докато тя измисляше разни отговори на въпросите им.

Отношенията им с Алън?

— Великолепни. Бяхме лудо влюбени един в друг. Разбира се, че не е искал развод в разговора по телефона онази нощ.

Едуин Ранд?

— Просто приятел.

Гривната?

— Не искам повече да говоря за гривната. Не, не съм я загубила в спалнята.

Вените на врата на Карън Грант започнаха да пулсират. Очите й се навлажниха. Мачкаше носна кърпичка в ръцете си.

Прокурорът и детективите усетиха, че тя започва да осъзнава — по този начин нямаше да се измъкне. Вече чувстваше как мрежата около нея се затяга.

По-възрастният детектив, Франк Рийвс, опита да прояви съчувствие:

— Разбирам как се е случило. Отишли сте вкъщи, за да се помирите със съпруга си. Той вече е спял. Видели сте чантата на Лори Кениън на пода до леглото. Може би сте си помислили, че в края на краищата Алън ви лъже за истинските си отношения с нея. Ядосали сте се. Ножът е бил там. По-късно сте осъзнали какво сте извършили. Сигурно е било голям шок за вас да научите, че сме намерили ножа в стаята на Лори.

Докато Рийвс говореше, главата на Карън клюмна, цялото й тяло се отпусна. Очите й плуваха в сълзи и тя горчиво изрече:

— Когато видях чантата на Лори, наистина помислих, че той ме мами. Беше ми съобщил по телефона, че иска развод и че има друга. После разбрах, че ножът е у нея, и не можех да повярвам. Не можех да повярвам също, че Алън е мъртъв. Никога не съм имала намерение да го убивам.

Тя умолително погледна към прокурора и детективите.

— Наистина го обичах — изхълца. — Той беше толкова щедър.

— Уикендът беше чудесен — казваше Джъстин на Лори, докато тя се наместваше върху кушетката.

— Още не мога да повярвам — рече Лори. — Знаете ли, точно в този момент смятах, че ще съм на подсъдимата скамейка и ще ми четат присъдата.

— Какво изпитваш към Карън Грант?

— Честно, и аз не знам. Още ми е трудно да повярвам, че нямам нищо общо със смъртта на съпруга й.

— Повярвай го, Лори — нежно я окуражи Джъстин и внимателно я изгледа. Еуфорията около бързо протичащите събития беше отшумяла. Шокът от изживяното напрежение щеше да я държи още известно време. — Мисля, че е прекрасна идея ти и Сара да заминете на почивка за няколко седмици. Помниш ли как неотдавна ми рече, че би дала всичко на света, за да можеш да поиграеш голф на игрището в Сейнт Андрюс в Шотландия. Сега можеш да го направиш.

— Мога ли?

— Разбира се, Лори. Ще ми се да благодаря на малкото момче, което така добре се е грижело за теб. Той толкова упорито настояваше, че си невинна. Мога ли да говоря с него?

— Щом искате.

Тя затвори очи. Остана неподвижна за момент, после ги отвори и седна. Устните й се изтъниха. Чертите й се омекотиха. Позата й се промени. Учтивият момчешки глас се обади:

— Добре, докторе. Тук съм.

— Само исках да ти кажа, че беше страхотен — рече Джъстин.

— Не мисля така. Ако не бях взел тази гривна, Лори нямаше да бъде обвинена в нищо.

— Грешката не е твоя. Ти направи възможно най-доброто, а си само на девет години. Лори е на двадесет и две и наистина става по-силна. Мисля, че скоро ти и Кейт, и Леона, и Деби ще трябва да започнете да мислите как напълно да се присъедините към нея. През последните седмици почти не съм виждал Деби. Както и Кейт и Леона. Не смяташ ли, че е време да разкриеш и останалите тайни на Лори, за да й помогнеш да се оправи?