Мери Кларк - Деца из града

— До пет. И нито секунда повече.

— Чудесно.

Зад щанда в „Л. Краун“ стоеше млад служител. Впечатлен от твърдението на Муди, че е от застрахователна компания и събира информация по повод молба за загубена гривна, той услужливо прегледа документите.

— О, да. Мисис Грант е купила гривната на 28 януари. Била е нов модел, от изложената ни колекция: усукано злато, преплетено със сребърни нишки, създаващи впечатлението за диаманти. Чудесно бижу. Струва хиляда и петстотин долара. Но не мога да разбера защо е било нужно да подава молба. Ние й дадохме друга. Дойде при нас на сутринта след продажбата много разстроена. Беше сигурна, че е паднала от ръката й малко след като я бе купила.

— И защо е била толкова сигурна, че е така?

— Твърдеше, че преди да я загуби окончателно, още в офиса се била изплъзнала от ръката й. Честно казано, сър, проблемът е в това, че закопчаването беше от нов тип, много сигурно, ако му отделите, разбира се, необходимото време.

— Имате ли списък на продажбите? — попита Муди.

— Разбира се, но въпреки това решихме да й дадем нова. Мисис Грант е от редовните ни клиенти.

— А случайно да имате снимка на гривната или на някоя подобна на нея?

— Имам и снимка, и гривна. От януари насам сме изработили няколко дузини от тях.

— И всичките еднакви? Имаше ли нещо различно в онази?

— Закопчаването, сър. След случая с мисис Грант го променихме. Не искахме повече неприятности. — Той извади албум изпод тезгяха. — Виждате ли, оригиналната закопчалка беше такава… а тази, която използваме сега, се закопчава по този начин и има допълнително подсигуряване.

Служителят беше добър артист.

С копие от списъка на продажбите от 28 януари, цветна снимка на гривната и подписано и подпечатано описание в ръка Сара и Брендън се върнаха обратно в „Глобъл Травъл Ейджънси“. Сантини ги очакваше с очи, искрящи от любопитство. Тя охотно набра номера на Ан Уебстър, после подаде слушалката на Муди.

— Мисис Уебстър — рече той, — да сте чули нещо за липсваща гривна в нощта, когато бяхте с Карън Грант на летището в Нюарк?

— О, да. Както ви споменах, Карън откара мен и клиентката обратно в Ню Йорк. По едно време тя възкликна: „По дяволите, пак я загубих!“. После се обърна към мен и много разстроена ме попита забелязала ли съм дали е била с гривната на летището.

— И какво?

Уебстър се поколеба.

— Е, послъгах малко. Всъщност спомних си, че беше на ръката й, докато чакахме във VIP, но след като видях в каква паника изпадна, когато я загуби в офиса… Ами не исках да избухва пред клиентката. Уверих я, че не е била с нея на летището и че вероятно е паднала някъде в кабинета й. Все пак се обадих на летището онази нощ, в случай че някой я предаде. Но всичко беше наред. Бижутерът й даде друга.

Мили боже, мили боже, помисли си Сара.

— Ще я познаете ли, мисис Уебстър? — запита Муди.

— Разбира се. Тя я показа и на мен, и на Кони и се похвали, че е нов модел.

Сантини енергично кимна.

— Мисис Уебстър, след малко ще бъда при вас. Много ми помогнахте. — За собствено отмъщение, помисли си Муди, докато затваряше телефона.

Оставаше още една подробност. Сара се молеше наум, докато набираше номера на кабинета на областния прокурор. Свързаха я и тя му обясни за какво ставаше въпрос.

— Ще изчакам. — Докато държеше заглъхналата слушалка, осведоми Муди: — Изпратиха човек до стаята, в която пазят веществените доказателства.

Продължиха да чакат мълчаливо около десет минути, после Муди видя как лицето на Сара грейна като слънце и цялата дъга от чувства, когато сълзите й рукнаха неудържимо.

— Усукано злато с преплетени сребърни нишки — каза тя. — Благодаря ви. Утре сутринта трябва непременно да ви видя. Съдия Армън ще бъде ли в кабинета си?

Карън Грант ужасно се раздразни, когато във вторник сутринта установи, че Кони Сантини не беше зад бюрото си. Ще я уволня, рече си тя, докато палеше лампите и изслушваше съобщенията от секретаря. Имаше едно и от Сантини. Налагало и се да свърши спешно някаква работа, но щяла да дойде в офиса по-късно. Какво ли спешно можеше да има в нейния живот, помисли си Карън, докато отваряше първото чекмедже на бюрото си и вадеше от него черновата на изявлението, което смяташе да направи в съда при произнасянето на присъдата над Лори Кениън. То започваше с думите: „Алън Грант беше несравним съпруг“.

Само Карън да знаеше къде съм сега, помисли си Кони Сантини, докато заедно с Ан Уебстър седяха в малката чакалня пред кабинета на прокурора. Сара Кениън и мистър Муди бяха вътре и разговаряха с него. На Кони много й харесваше напрегнатата атмосфера на това място. Постоянно звънене на телефони. Млади адвокати, които сновяха насам — натам с папки под мишница. Една адвокатка врътна припряно глава и извика: „Остави ми съобщение. Не мога да говоря сега. Заета съм в съда“.