Мери Кларк - Деца из града

Сара изтъкна този факт пред Брендън, докато вървяха към салона на VIP. Той кимна.

— Вдовицата Грант постоянно играе някаква роля и това си личи. Знаем, че тя и Ан Уебстър са се качили в салона и са пийнали по нещо. Филмът „Спартак“ е започнал в девет по филмовия канал. Момичето, което е било на смяна онази вечер, и сега е тук — осведоми той Сара. — Трябва да поговорим с нея.

Момичето не си спомняше нощта на 28 януари, но затова пък познаваше и харесваше Ан Уебстър.

— Работя тук от десет години — обясни тя — и не познавам по-добър туристически агент от нея. Единственият проблем на Ан е, че винаги, когато дойде, за да убие известно време, се лепва за телевизора. Неизменно го включва на филмова програма и става ужасно упорита, ако някой поиска да гледа новините или нещо друго.

— Наистина е проблем — рече Брендън съчувствено.

Тя се изсмя.

— Е, не чак толкова. Винаги казвам на хората, които искат да гледат друго, да изчакат пет минути.

Ан Уебстър заспива по-бързо от всеки друг, когото познавам. А веднъж заспи ли, сменяме канала.

Поеха обратно към Клинтън. По пътя Муди започна да разсъждава.

— Да допуснем, че Карън Грант се е въртяла из летището и все повече се е изнервяла от факта, че не може да поговори със съпруга си, за да го разубеди да не иска развод. Уебстър е била или погълната от филма, или вече заспала, така че не би усетила отсъствието й. Самолетът е щял да кацне не по-рано от дванадесет и половина.

— И тя се качва в колата си и тръгва към къщи — продължи мисълта му Сара.

— Точно така. Да предположим, че си е отключила със собствения ключ и е отишла в спалнята. Карън вижда чантата на Лори и ножа и разбира, че ако той бъде открит намушкан, Лори ще бъде обвинена.

По пътя те обсъдиха и факта, че съдебното разрешение за банката в Чикаго не им е помогнало поне до този момент.

Сметката е била открита на името на Джейн Грейвс с адрес на Бахамските острови. Депозитът е бил извлечение от номерирана банкова сметка в Швейцария.

— Почти е невъзможно да се извлече някаква информация от швейцарска банка — рече Брендън. — Сега съм склонен да мисля, че именно Карън Грант е наела Дани. Тя вероятно е отклонявала част от парите от попечителския фонд на Алън, а като туристически агент добре е можела да се оправя.

Когато стигнаха в Клинтън, забелязаха, че табелата все така си стои сред моравата пред къщата на Алън Грант.

Те постояха в колата няколко минути, загледани в къщата.

— Може и да е било така. Има смисъл — промълви Сара. — Но как ще го докажем?

— Днес пак говорих със секретарката Кони Сантини — рече Муди. — Тя потвърди всичко, което знаем. Карън Грант си е живеела живота, и то точно както на нея й е харесвало, а дохода на Алън Грант е използвала за лични цели. След това се представя за скърбящата вдовица, но това е само представление. Според секретарката тя никога не е била в по-добро разположение на духа. Искам те с мен на двадесет и шести август, когато Ан Уебстър се връща от Австралия. Ще говорим с тази жена заедно.

— Двадесет и шести август — повтори Сара. — Пет дена, преди Лори да влезе в затвора.

— Това е последната седмица — каза Лори на Джъстин Донъли на 24 август.

Той я гледаше как ляга на кушетката с ръце, подложени под главата.

— Вчера беше забавно, нали, Джъстин? Съжалявам. В клиниката е по-добре да ви наричам докторе.

— Наистина беше забавно. Ти си страхотна голфистка, Лори. Направо ни побърка.

— Включително и Грег. Е, така или иначе скоро няма да мога да играя. Снощи дълго време не можах да заспя. Мислех си за деня, в който бях отвлечена. Виждах се как, облечена в розовия си бански костюм, слизам надолу по алеята да погледам хората от погребалната процесия. Мислех, че е парад. Когато мъжът ме вдигна, все още държах музикалната си кутия. Тази песен продължава да се върти из главата ми. „На запад, на изток, из целия град… Момчета и момичета заедно…“ — Тя замълча. Джъстин, безмълвен, чакаше. — Когато мъжът с косматите ръце ме вкара в колата, аз попитах къде отиваме. Музикалната кутия още свиреше.

— Нещо определено ли предизвика тези мисли?

— Може би. Снощи, след като вие с Грег си тръгнахте, Сара и аз дълго стояхме и си говорихме за този ден. Казах й, че когато завивахме покрай ъгловата къща, онази, която беше боядисана в отвратителния розов цвят, старата мисис Уелън стоеше на вратата. Не е ли смешно да се сетите точно за такова нещо?

— Не съвсем. Всички спомени са тук. В момента, в който излязат навън, страховете, които предизвикват, ще изчезнат.