Мери Кларк - Деца из града

— „Момчета и момичета заедно… — лекичко запя Лори. — Затова другите дойдоха да бъдат с мен. Ние сме момчета и момичета заедно из града.“

— Момчета? Лори, има ли и друго момче?

Лори провеси крака от канапето. Започна да пляска с ръце.

— Не, докторе. Само аз съм. — Момчешкият глас се сниши до шепот. — Тя нямаше нужда от никой друг. Аз винаги я отпращах надалеч, когато Бик й причиняваше болка.

Джъстин не можа да чуе прошепнатото име.

— Кой й причиняваше болка?

— Олеле — простена момчето. — Не исках да го казвам. Радвам се, че не ме чу.

След сеанса Джъстин Донъли се утеши, че макар да не бе могъл да чуе името, което момчето несъзнателно произнесе, то беше вече почти излязло на повърхността и отново щеше да бъде назовано.

Но следващата седмица по това време Лори щеше да бъде в затвора. Щеше да е късметлийка, ако можеше да се вижда с психиатър поне на няколко месеца.

Джъстин знаеше, че повечето от неговите колеги не вярваха в множествената личност.

Ан Уебстър и съпругът й се завърнаха от пътуването си сутринта на 26 август. Муди успя да се свърже с мисис Уебстър по обяд и успя да я убеди незабавно да се срещне с него и Сара. Когато пристигнаха в Бронксвил, Уебстър беше неочаквано пряма.

— Много мислих за нощта, когато Алън умря — започна тя. — Знаете, че никой не обича да го правят на глупак. Оставих Карън да твърди, че не е местила колата. Но знаете ли какво? Имам доказателство, че го е направила.

Муди вдигна глава. Устата на Сара пресъхна.

— С какво доказателство разполагате, мисис Уебстър?

— Казах ви, че Карън беше угрижена по пътя към летището. Това, което забравих да спомена, е, че тя ми се сопна, когато й обърнах внимание, че горивото на колата е на свършване. Е, тя не зареди по пътя към летището, нито по пътя на връщане от летището, не зареди и на следващата сутрин, когато с нея тръгнахме за Клинтън.

— Знаете ли как плаща Карън Грант на бензиностанциите: с кредитна карта или в брой? — попита Муди.

Уебстър се усмихна мрачно.

— Можем да се обзаложим, че ако е зареждала в онази нощ, е платила с кредитна карта на агенцията.

— Къде са отчетите от януари?

— В офиса. Карън никога няма да ми позволи да вляза и да прегледам папките, но Кони ще го направи, ако я помоля. Ще й се обадя.

Тя дълго говори с бившата си секретарка. Когато затвори, рече:

— Имате късмет. Карън е на някакво пътуване, организирано от „Американ Еърлайнс“. Кони ще се радва да провери документите. Поискала е повишение, но Карън я е срязала.

По пътя към Ню Йорк Муди предупреди Сара:

— Знаеш много добре, разбира се, че дори да докажем, присъствието на Карън Грант в района на Клинтън през онази нощ, това все още не е доказателство, че има нещо общо със смъртта на съпруга си.

— Знам — отвърна Сара. — Но, Брендън, не може да няма някаква следа, която да ни върши работа.

Кони Сантини им се усмихна победоносно.

— Има януарска сметка от бензиностанцията „Ексън“ малко след шосе 78 и на четири мили от Клинтън — рече тя, — както и копие от фактурата с подписана Карън. О, боже, ще напусна тази работа. Тя е толкова долна. Не получих повишение миналата година, понеже бизнесът не вървеше. Сега се подобрява, и то значително, но тя се е стиснала за всеки цент. Ще ви кажа обаче следното — тя хвърля повече пари за бижута, отколкото аз печеля на година.

Сантини посочи към бижутерския магазин „Л. Краун“ във фоайето.

— Пазарува оттам със същата лекота, с която някои хора купуват от щанда за козметика. Но пак е стисната. В деня, в който съпругът й почина, тя си бе купила гривна, а после я загуби. Накара ме да лазя къде ли не, за да я търся. Когато на следващия ден се обадиха за Алън, тя тъкмо беше отишла в „Краун“ и вдигаше врява до бога, че са й продали гривна с повредена закопчалка. Отново се бе разкопчала и този път окончателно я бе загубила. И ако мен питате, на закопчалката й нямаше нищо. Просто не е отделила достатъчно време да я затвори добре, но можете да сте сигурни, че ги е принудила да й дадат нова гривна.

Гривна, помисли си Сара, гривна! В деня, в който Лори се бе признала за виновна, в спалнята на Алън Грант тя, или по-точно, нейното момчешко превъплъщение, бе показало как вдига нещо от пода и го пъха в джоба си. Никога не ми е хрумвало, че гривната, намерена в изцапаните с кръв джинси на Лори, може да не е нейна, рече си. Никога не поисках да я видя.

— Мис Сантини, много ни помогнахте — каза Муди. — Ще бъдете ли тук още известно време?