Мери Кларк - Деца из града

Сара го очакваше в приемната. Той я целуна по бузата. Ясно му бе, че тя се пече на адски огън. Синкави кръгове подчертаваха очите й. Тъмните мигли и вежди правеха кожата й да изглежда прозрачна. Тя веднага го заведе да се срещне с доктора на Лори.

Донъли беше изключително откровен.

— Някой ден Лори може би ще успее да ни разкаже за тези липсващи години и за смъртта на Алън Грант, но както по всичко личи, едва ли ще го направи навреме, за да подготвим защитата й. Това, което се опитваме в момента, е да заобиколим самоличността й, да пресъздадем сцена, при която тя реагира дисоциативно, и да открием кое я кара да реагира така. Вие сте разказали на Сара и на детектив Муди за случката във вашия апартамент преди около година. Бихме искали да я възстановите. Лори се съгласи на експеримента. Ще ви заснемем заедно на видеолента. Нужно ни е да разкажете в нейно присъствие какво сте правили, какво сте си говорили, какви са били отношенията ви един към друг. Но ви моля за нейно добро, недейте да променяте или да скривате нищо. И имам предвид точно това — нищо.

Грег кимна с глава.

Доктор Донъли вдигна телефона.

— Бихте ли довели Лори, ако обичате?

Грег не знаеше какво да очаква. Със сигурност не беше онази привлекателна Лори, облечена с къса памучна пола и фланелка с тесен колан, опасан около тънката й талия, и със сандали на краката. Тя настръхна, когато го видя. Някакъв вътрешен инстинкт подсказа на Грег, че не трябва да става. Той й махна непринудено за поздрав.

— Здрасти, Лори.

Тя го наблюдаваше внимателно, докато заемаше мястото си до Сара, после кимна, но не каза нищо.

Джъстин включи камерата.

— Грег, Лори е дошла да те посети преди година и поради някаква неизвестна причина изведнъж е изпаднала в паника. Разкажи ни за това.

Грег толкова често си беше преповтарял наум събитията от онази сутрин, че веднага започна без колебание.

— Беше неделя. Спах до късно. Лори звънна около десет и ме събуди.

— Опиши ни мястото, където живееш — подсказа Джъстин.

— Студио под наем над гараж, на няколко мили от колежа. Малка кухничка, барплот със столове, разтегаем диван, библиотечки, кухненски бюфет, два дрешника, прилично голяма тоалетна. Всъщност не е много лошо.

Сара наблюдаваше Лори, която бе затворила очи, като че ли се опитваше да си спомни.

— Добре — рече Джъстин. — Очакваше ли Лори да дойде?

— Не. Тя трябваше да се прибере за през деня вкъщи. Всъщност ме бе поканила да отида с нея, но аз имах да се готвя за контролно. Явно е била на църковната служба в девет часа, после се е отбила във фурната. Когато отворих вратата, тя рече нещо като: „Кафе за топла кифла. Може ли?“.

— Как се държеше тя?

— Безгрижно. Смееше се. Бяхме играли голф в събота и разликата в резултата беше много малка. Все пак тя спечели с един удар. В неделя сутринта носеше бяла ленена рокля и изглеждаше страхотно.

— Ти целуна ли я?

Грег хвърли поглед към Лори.

— По бузата. Търсех някакъв знак от нейна страна. Понякога беше много податлива, когато започнех да я целувам, но винаги внимавах. Имах чувството, че може да се изплаши всеки момент. Когато я целувах или прегръщах, трябваше да започна бавно и непринудено, първо да проверя да не би да е напрегната. Ако ми се стореше, че е така, веднага прекратявах.

— Не те ли дразнеше това? — попита бързо Джъстин.

— Със сигурност. Но мисля, че винаги съм знаел, че в Лори има някакъв страх и трябва да изчакам, докато ми се довери. — Грег погледна право в Лори. — Никога не бих й причинил болка. По-скоро бих убил, но не бих позволил и на друг да я нарани.

Лори гледаше в него, като вече не отбягваше погледа му. После на свой ред заговори:

— Седнах до Грег на бара. Пихме кафе и си разделихме третата кифла. Говорихме кога пак ще отидем да играем голф. Чувствах се толкова щастлива през тази сутрин. Беше прекрасна и всичко изглеждаше толкова свежо и чисто. — Гласът й прозвуча неуверено, когато произнесе „чисто“.

Грег стана.

— Лори настоя, че трябва да си ходи. Тя ме целуна и тръгна да излиза.

— Имаше ли белези на страх или паника в този момент? — вметна Джъстин.

— Никакви.

— Лори, искам да отидеш и да застанеш до Грег точно както е било в онзи ден. Представи си, че се готвиш да си тръгнеш от апартамента му.

Лори се изправи колебливо.

— Ето така — прошепна тя. Посегна към въображаемата дръжка на вратата, застанала с гръб към Грег. — И той…

— И аз я стиснах, за да… — рече Грег. — Искам да кажа, просто на шега. Щеше ми се да я целуна отново.