Мери Кларк - Деца из града

— За какво си мислиш, Оупъл? — попита той.

— Сигурно ще речеш, че съм луда.

— Все пак опитай.

— Просто ми хрумна, че в този ти вид, в тази минута, с тази коса и тези дрехи, всичко, от което се нуждаеш, е онази златна обица от преди и преподобният Хокинс ще изчезне. Ще бъдеш отново Бик, певецът от нощните клубове.

Бик се взря продължително в нея. Не трябваше да му казвам това, ужаси се мислено Оупъл. Той не би искал да смята, че това е възможно. Но тогава той рече:

— Оупъл, Господ ти е изпратил това откровение. Тъкмо се реех из спомените за старата ферма в Пенсилвания и за люлеещия се стол, в който седях с онова прекрасно същество в прегръдката ми, и в ума ми се оформи един план. А сега ти кажи останалото.

— Кое останало?

Благосклонното му изражение изчезна.

— Без въпроси. Никога никакви въпроси. Знаеш го. Това е между мен и Благословения Господ Бог.

— Съжалявам, Боби. — Тя съзнателно се обърна към него по този начин, знаейки, че това ще го умилостиви.

— Така е добре. Единственото нещо, което научих от всичките касети, е, че не трябва да съм повече по къси ръкави, когато съм сред тези хора. Историята с космите по ръцете ми започва да става досадна. На теб направи ли ти впечатление нещо друго?

Тя изчака.

Бик се усмихна студено.

— Цялата ситуация полека-лека придобива все по-голяма романтичност. Чуй само начина, по който този доктор и Сара се обръщат един към друг. Тонът става все по-топъл и по-топъл. И той е все по-увлечен по нея. За Сара ще е добре да има някой, който да я утешава, след като Лий се присъедини към царството небесно.

Карън Грант погледна нагоре и се усмихна широко. Малкият оплешивяващ мъж с набръчкано чело изглеждаше смътно познат. Той връчи визитната си картичка и тя успя да разбере защо й се бе сторило, че го е виждала. Беше детективът, който работеше по случая Кениън, и бе присъствал на погребението. Луиз Ларкин я бе осведомила, че той се навърта из колежа и разпитва студентите.

— Мисис Грант, само ми кажете, ако съм дошъл в неподходящо време. — Муди се огледа наоколо.

— Не, напълно е подходящо — увери го тя. — Сутринта ми е свободна.

— Както разбирам, напоследък туристическият бизнес не се радва на голяма клиентела — подметна Муди нехайно. — Или поне моите приятели са на такова мнение.

— О, както всичко останало, и този бизнес си има проблемите. Интересува ли ви някое пътуване?

Хитра жена, помисли си Брендън, и точно толкова привлекателна, колкото изглежда на пръв поглед. Карън Грант носеше ленено сако в тюркоазно синьо с блуза, която беше в тон с него. Синьо-зеленикавият цвят подчертаваше зеленото на очите й. Брендън забеляза, че облеклото й не беше с марката „К. Март“ 13 13 Става дума за сравнително евтини дрехи. — Бел.пр. . Нито пък нефритеният полумесец с диаманти на ревера й.

— Не и днес — отговори той. — Ако ми разрешите, бих искал да ви задам няколко въпроса относно съпруга ви.

Усмивката й се стопи.

— Много ми е трудно да говоря за Алън. Луиз Ларкин ми каза за вас. Вие работите по защитата на Лори Кениън. Мистър Муди, ужасно съжалявам, но Лори отне живота на съпруга ми и заплаши моя.

— Тя не си спомня нищо такова. Тя е едно много болно момиче — рече Брендън тихо. — В това се състои и задачата ми — да се опитам да помогна на съдебните заседатели да го разберат. Преглеждах копията на писмата, които тя или някой е изпращал на професор Грант. Кога разбрахте, че той ги получава?

— В началото Алън не ми ги показваше. Предполагам, че се е боял да не се ядосам.

— Да се ядосате?

— Ами те бяха явно абсурдни. Имам предвид, че някои от така наречените „спомени“ се отнасяха за нощи, в които Алън и аз сме били заедно. Очевидно измислици, но въпреки това бяха наистина неприятни. Случайно видях писмата в чекмеджето на бюрото му и го попитах за тях.

— Колко добре познавахте Лори?

— Не много. Тя е прекрасна голфистка и съм чела статии за нея във вестниците. Срещала съм родителите й на някои събирания в колежа. Много й съчувствах, когато те загинаха. Алън смяташе, че тя е на ръба на нервна криза.

— Били сте в Ню Йорк през нощта, когато той е умрял, нали?

— Да, бях на летището, за да посрещна една клиентка.

— Кога разговаряхте за последен път със съпруга си?

— Обадих му се някъде около осем часа същата вечер. Той беше ужасно разстроен. Разказа ми за случката с Лори Кениън. Чувстваше, че не се е справил с положението. Смяташе, че е щяло да бъде по-добре първо да поговори със Сара и Лори, преди да изпрати Лори при декана. Спомена ми, че искрено е повярвал на твърдението й, че не си спомня да е писала тези писма. Била е толкова шокирана и обидена, когато са я обвинили.