Мери Кларк - Деца из града

Леона е една доста сексапилна дама. Няма съмнение, че е била луда по Алън Грант и е ревнувала от жена му. Няма съмнение, че е побесняла, когато той я е предал, ето защо е била способна да го убие, само че сега тя говори за него с някакво чувство на топлота, така както се приказва за любим човек. Битката е приключила. Гневът се е уталожил и спомените са вече само за добрите страни.

Намираха се в малката стаичка, в съседство с кабинета на Джъстин. Пролетното слънце грееше в прозорците. От мястото, където седеше, Джъстин можеше да види целия солариум. Някои от пациентите бяха там и се наслаждаваха на слънчевата светлина. Докато гледаше, в солариума влезе Лори под ръка със Сара.

Пат, изкуствотерапевтката, държеше няколко нейни нови работи.

— У вас ли е снимката, която Лори е скъсала у дома си?

— Да. — Джъстин отвори папката.

Терапевтката разгледа фотографията, сравни я с някои от скиците на Лори, после ги нареди едно до друго.

— Добре, а сега вижте това. — Тя показа една изправена фигурка. — И това. И това. Какво мислите?

— Започнала е да рисува фигурката облечена с някакъв гащеризон или бански костюм — забеляза Джъстин.

— Правилно. Сега, забележете, че на тези три скици фигурката е с дълга коса. А вижте разликата на тези двете. Тя е със съвсем къса коса. Така е нарисувала лицето, че ме кара да си мисля за лицето на момче. Ръцете са свити по начина, по който са и на снимката. Мисля, че има вероятност тя да възпроизвежда представата за себе си, но под образа на момче. Как ми се иска снимката да не беше толкова повредена. Със сигурност добре се е справила с накъсването й.

Кати, другата терапевтка, държеше последното съчинение на Лори.

— Това е почеркът на нейната Кейт. Но погледнете колко по-различен е от този през февруари. Все повече и повече заприличва на почерка на Лори. А сега чуйте какво е написала.

„Започвам да се уморявам. Лори ще е достатъчно силна, за да приеме онова, което се налага. Тя иска да се разхожда из Сентръл парк. Иска да си вземе стиковете за голф и да играе в клуба. Ще бъде голямо удоволствие за нея отново да застане на игрището. Наистина ли само преди година за Лори казваха, че е най-добрата голфистка в цял Ню Джърси? Може би затворът не се различава много от това, което е тук. Може би е също толкова безопасен, колкото и това място. Може би кошмарът с ножа ще остане далеч извън затвора. Никой няма да успее да се промъкне при толкова много охрана. Няма да успеят да дойдат с нож през нощта. В затвора цялата пристигаща поща се проверява. Това означава, че снимките не могат сами да се промъкват в дневниците.“

Терапевтката подаде съчинението на Джъстин.

— Докторе, това вероятно е знак, че Кейт приема вината и наказанието на Лори.

Джъстин се загледа през прозореца. Сара и Лори седяха една до друга. При всяка дума на Сара Лори се смееше. Ако човек не знаеше, можеше да ги вземе за две привлекателни млади жени, седнали на терасата у дома или в някой клуб.

Лекарката по изкуствотерапия беше проследила погледа му.

— Говорих със Сара вчера. Мисля, че е на края на силите си. В деня, в който вратите на затвори се хлопнат зад Лори, можете да очаквате нов пациент, докторе.

Джъстин се изправи.

— След десет минути трябва да са в кабинета ми. Пат, мисля, че си права. Тя рисува различни варианти на скъсаната снимка. Познаваш ли някой, който да я разлепи, да изчисти цялото това лепило и после пак да я възстанови, но така, че да можем да видим нещата по-добре?

Тя кимна.

— Ще опитам.

Той се обърна към Кати.

— Мислиш ли, че ако Лори или Кейт осъзнае какво въздействие ще окаже върху Сара влизането й в затвора, ще бъде по-малко склонна към автоматично самоосъждане?

— Вероятно да.

— Добре. Има и още нещо, което мисля да направя. Ще разговарям с Грег Бенет, бившия приятел на Лори, и ще се опитам да разбера всички обстоятелства от деня, в който тя така се е изплашила от него.

Докато се настаняваше на един от столовете в бара на „Соларис“ до Дани, ловецът на съпрузи, Брендън Муди забеляза, че миловидното лице на Дани е започнало да попровисва в долната си част. Пукнатите капиляри по носа и бузите бяха белег за пристрастието му към сухите коктейли „Манхатън“.

Дани поздрави Муди по обичайния си жизнерадостен начин.

— А, ето те и теб, Брендън. Балсам за очите ми.

Брендън изръмжа нещо като поздрав, борейки се с желанието си да каже на Дани какво точно да направи с привнесения си ужасен ирландски акцент. После си припомни причината, която го бе довела тук, както и влечението на Дани към алкохола и към отбора „Метс“, поръча по един „Манхатън“ и попита Дани как смята, че ще се представи неговият отбор през този сезон.