Мери Кларк - Деца из града

Томасина обичаше да гледа телевизия, особено в неделя сутрин. Тя беше дълбоко религиозна и „Църквата на въздушния път“ беше най-любимото й предаване. Предана на преподобния Рътланд Гарисън, тя се почувства истински покрусена, когато той почина.

Преподобният Боби Хокинс беше толкова различен. Томасина нямаше доверие в него. Той й внушаваше особено чувство. Но въпреки това беше като някаква хипноза да ги гледа заедно с Карла. Просто не можеше да свали очи от тях. А той със сигурност беше завладяващ оратор.

Сега Томасина трескаво очакваше отново да дойде неделната утрин, та когато преподобният Боби каже на всички да поставят ръцете си на телевизорите и да си пожелаят някое чудо, тя да се помоли арестът на Лори да се окаже грешка. Но все още беше сряда, а не събота и трябваше да изчака до края на седмицата.

В девет часа вечерта телефонът звънна. Беше продуцентът на местното телевизионно шоу „Добро утро, Харисбърг“. Той се извини за късното обаждане и попита Томасина дали е съгласна да участва в утрешното предаване и да поговори за Лори.

Томасина потръпна от вълнение.

— Прегледах отново случая Кениън, мис Пъркинс — каза продуцентът. — Боже, колко жалко, че не можете да се сетите за името на мъжа, с когото Лори е била в закусвалнята.

— Зная — съгласи се Томасина. — Името като че ли все се мъчи да изплува в мозъка ми, но този човек вероятно вече е или мъртъв, или живее някъде из Южна Америка. Така че каква полза би имало?

— Много голяма полза би имало — увери я продуцентът. — Вашите свидетелски показания са единственото достоверно доказателство, че Лори може би е била насилвана от своите похитители. А в съда тя ще се нуждае от много сериозни доказателства, за да спечели нужното съчувствие. Но за това ще говорим утре в предаването.

Като затвори телефона, Томасина скочи и забърза към спалнята. Извади най-хубавата си рокля — от синя коприна — и подходящо към нея сако, после ги разгледа внимателно. Нямаше петна, слава богу. Тя приготви и най-свестния си корсет, неделните обувки и чорапогащника от магазина на Джей Си Пени, който пазеше за специални случаи. Откакто беше спряла да работи, вече не си слагаше ролки на косата за през нощта, но сега внимателно нави изтънелите си кичури около всяка една ролка.

Малко преди да си легне, в съзнанието й изплува съветът на преподобния Боби, че човек трябва да се моли за чудото, което очаква.

Племенницата й бе подарила за Коледа комплект бледолилави пликове и листове за писма. Тя ги извади и потърси новата си химикалка „Бик“, която си беше купила от супермаркета. Настани се до малката масичка за закуска и написа дълго писмо до преподобния Боби Хокинс, в което му разказа всичко за участието си в случая с Лори Кениън. Тя обясни, че преди години е отказала да се подложи на хипноза, чрез която евентуално да си припомни името, с което жената бе нарекла мъжа. Винаги бе вярвала, че да се подложиш на хипноза означава да повериш душата си на някой друг, а Господ не одобрява подобни неща. Какво мислеше преподобният Боби за това? Тя ще послуша неговия съвет. Моля ви, пишете ми по-скоро.

Тя написа и едно второ писмо до Сара, за да й разкаже какво е намислила.

После реши да прибави към писмото до преподобния Боби Хокинс и дарение от два долара.

Д-р Джъстин Донъли се беше върнал у дома в Австралия за коледната ваканция с намерението да остане цял месец. Там беше лято и през тези четири седмици той се бе видял с родителите си, срещнал се бе с приятелите, свързал се бе с бившите си колеги и се отдаде изцяло на почивката.

Прекара също така голяма част от времето си с Памела Крабтрий. Преди две години, когато заминаваше за САЩ, те бяха доста близки и дори мислеха да се обвържат с обещание или годеж, но после решиха, че и двамата не са готови. Памела имаше своя собствена кариера на невролог и в момента се радваше на завидна известност сред медицинските среди в Сидни.

По време на ваканцията те обядваха заедно, ходеха на театър заедно, заедно излизаха с яхта в морето. Но въпреки че винаги беше очаквал с нетърпение да види Памела, въпреки че винаги й се бе възхищавал и беше прекарвал добре с нея, сега Джъстин усети нещо като неудовлетвореност. Може би освен конфликтите на професионална основа имаше и друго, което ги разделяше.

Измъчващото Джъстин чувство за непълнота постепенно се избистри до съзнанието, че той все повече и повече мисли за Сара Кениън. Беше я виждал един-единствен път тогава, през октомври, и въпреки това седмичните разговори с нея му липсваха. Сега му се искаше да се бе престрашил да я покани отново да вечерят заедно.