Мери Кларк - Деца из града

— Срещнах Алън по време на една екскурзия — разправяше Карън. — Водех група в Италия. Той се присъедини към нас в последния момент. Това беше преди шест години. По време на ваканцията. Майка му беше починала същата година. Призна ми как изведнъж разбрал, че няма къде да отиде за Коледа, а не му се искало да остане в колежа. Докато се върнем обратно в Ню Йорк, вече бяхме сгодени. Наричах го моя мистър Чипе.

Минаваше дванадесет, когато пристигнаха в Клинтън. Карън започна да хлипа — беше видяла огражденията около дома си.

— До тази минута си мислех, че това е само лош сън — прошепна тя.

Един полицай ги спря на пътната врата, но после бързо се дръпна встрани, за да мине колата. Засвяткаха камери и фотоапарати. Ан улови Карън под ръка, докато забързано се изкачваха по стълбите, водещи към външната врата.

Къщата беше пълна с полицаи. Бяха навсякъде: в дневната, в кухнята, в коридора към спалните. Карън се втурна нататък.

— Искам да видя съпруга си.

Някакъв сивокос мъж я спря и я въведе в дневната.

— Аз съм детектив Рийвс — представи се той. — Много съжалявам, мисис Грант. Вече го отнесоха. Можете да го видите по-късно.

Карън започна да трепери.

— Това момиче, което го е убило. Къде е тя?

— Арестувана е.

— Защо е направила това? Съпругът ми винаги е бил мил с нея.

— Тя твърди, че е невинна, мисис Грант, но ние намерихме в нейната стая ножа, с който вероятно е извършено престъплението.

Накрая тя не издържа. Ан Уебстър знаеше, че това ще се случи. Карън Грант заплака неудържимо, после риданието й се превърна в смях, в хълцане и накрая в истерия.

Бик пусна обедните новини, докато двамата с Оупъл се хранеха в кабинета му в телевизионното студио на Западна 61-а улица. Най-интересната новина гласеше:

„Убийство от любов в колежа Клинтън.“

Оупъл зяпна, а Бик внезапно пребледня, когато на екрана се появи снимката на Лори като дете.

„На четиригодишна възраст Лори е станала жертва на отвличане. Днес, на двадесет и една, тя е обвинена в убийството на известен професор, до когото, както се твърди, е изпратила десетки любовни писма.

Алън Грант бе намерен в леглото си…“

На екрана сега показваха къщата. Районът около нея беше ограден. Показаха един отворен прозорец.

„Смята се, че Лори Кениън е влязла, а след това е излязла от стаята на професора през този прозорец.“

Полицейски коли задръстваха улиците наоколо.

Някаква студентка с блеснали от вълнение очи разказваше:

— Лори крещеше на професор Грант, че иска да прави секс с него. Мисля, че той се опитваше да скъса с нея и тя направо се побърка.

Когато репортажът свърши, Бик рече:

— Спри това, Оупъл.

Тя се подчини.

— Значи се е отдала на друг мъж — промърмори Бик. — Пропълзявала е в леглото му всяка нощ.

Оупъл не знаеше какво да каже или да направи. Бик се тресеше. Лицето му се беше изпотило. Той съблече сакото, нави ръкавите си и протегна ръце. Дългите къдрави косми по тях сега бяха стоманеносиви.

— Помниш ли колко я беше страх, когато я държах на ръце? Но Лий знаеше, че аз я обичам. През всичките тези години тя все се появяваше и появяваше в съзнанието ми. Ти си свидетелка на това, Оупъл. А докато съм страдал през последните месеци, като я виждах, като бях достатъчно близо, за да мога да я докосна, докато се тревожех, че ще разкаже за мен на този неин доктор и ще унищожи всичко, което съм изградил през годините, тя е писала любовни писма на друг.

Очите му бяха станали огромни, кристалносветли, мятащи искри. Оупъл му даде отговора, който се очакваше от нея.

— Лий трябва да бъде наказана, Бик.

— Ще бъде. Ако окото ти се съпротивлява, извади го. Ако ръката ти се съпротивлява, отрежи я. Лий явно е изпаднала под влиянието на сатаната. Мой дълг е да й даря всеопрощаващата Божия милост, като я накарам да обърне острието към самата себе си.

Сара зави по Гардън стейт паркуей. Лори седеше до нея. По-точно спеше. Жената, която бе придружила Лори, беше обещала да се обади на д-р Карпентър и да му съобщи, че те се връщат вкъщи. Грег бе поверил Лори в ръцете на Сара с думите: „Лори, Лори, никога не бих те наранил. Аз те обичам“. После, като поклащаше глава, той се бе обърнал към Сара: „Не разбирам“. „Ще ти се обадя“ — бе отвърнала бързо Сара. Знаеше, че номерът му е записан в тефтерчето на Лори. Миналата година тя редовно му се беше обаждала.

Когато стигнаха в Риджууд и завиха по тяхната улица, Сара с ужас забеляза, че пред къщата им бяха спрели три микробуса. Тълпа репортери с камери и микрофони задръстваше алеята. Сара натисна клаксона. Те й направиха път, но после затичаха след колата и я последваха чак до входните стълби. Лори отвори очи и се огледа.