Мери Кларк - Деца из града

— Сара, Сара, не го оставяй да ми направи нещо лошо.

В единадесет часа в сряда телефонът в офиса на Международната туристическа агенция в хотел „Медисън Армс“ на 76-а улица в Манхатън иззвъня. Карън Грант тъкмо излизаше. Тя се поколеба, после извика през рамо:

— Ако е за мен, кажете, че ще се върна след десет минути. Трябва да оправя това нещо, преди да се заема с каквото и да било друго.

Кони Сантини, секретарката, вдигна слушалката.

— Международна туристическа агенция, добро утро — рече тя, после се заслуша. — Карън току-що излезе. Ще се върне след няколко минути. — Тонът на Кони беше рязък.

Ан Уебстър, собственичката на фирмата, се намираше в картотеката. Тя се обърна. Двадесет и две годишната Сантини беше добра секретарка, но гласът й звучеше доста нелюбезно, когато говореше по телефона, поне за вкуса на Ан. „Винаги настоявай първо да ти се представят — би измърморила шефката. — Ако се обаждат по работа, питай дали някой друг няма да им е от полза.“

— Да, сигурна съм, че ще се върне съвсем скоро — тъкмо казваше Кони. — Да не би да се е случило нещо лошо?

Ан забърза към бюрото на Карън, вдигна телефона и кимна на Кони да затвори.

— Ан Уебстър е на телефона. С какво мога да ви бъда полезна?

Толкова пъти в нейния шестдесет и девет годишен живот Ан беше получавала лоши новини по телефона, отнасящи се за някой роднина или приятел. Когато човекът отсреща се представи като декана Ларкин от колежа в Клинтън, тя с вледеняваща сигурност разбра, че нещо се е случило с Алън Грант.

— Аз съм собственичката на агенцията и приятелка на Карън — представи се на декана. — Карън отскочи за малко до бижутерския магазин във фоайето на хотела. Мога да я извикам.

Деканът Ларкин колебливо каза:

— Може би ще е по-разумно, ако предам на вас. Щях да пристигна лично, но ме беше страх, че Карън може да чуе новината по радиото или пък някой репортер да й се обади, преди да съм дошъл…

Ужасена, Ан Уебстър изслуша разказа за убийството на Алън Грант.

— Ще се погрижа за това — обеща тя. С насълзени очи затвори телефона и разказа на секретарката какво се бе случило. — Една от студентките на Алън му пишела любовни писма. Той ги предал на ръководството. Вчера същата студентка му направила ужасна сцена и го заплашила. Тази сутрин, докато Алън закъснявал за часа си, пак тя съобщила на чакащите го, че той е мъртъв. Намерили са го в леглото, прободен право в сърцето. Горката Карън!

— Идва — предупреди Кони. През остъклената стена, отделяща агенцията от фоайето на хотела, можеха да видят Карън да се задава. Походката й беше лека. На устните й играеше усмивка. Тъмната й коса се къдреше около яката. Костюмът на „Нипон“ — червен с перлени копчета — подчертаваше изваяната й фигура. Изглежда, поръчката й този път беше изпълнена добре.

Уебстър нервно хапеше устни. Как да започне? Да каже, че в Клинтън е имало нещастен случай, и да изчака, докато стигнат там, за да й съобщи останалото? О, боже, помоли си тя, дай ми силата, от която се нуждая.

Вратата се отвори.

— Извиниха се — победоносно съобщи Карън. — Признаха, че грешката е била тяхна. — После усмивката й угасна. — Ан, случило ли се е нещо?

— Алън е мъртъв. — Уебстър не можеше да повярва, че е изрекла тези думи.

— Алън? Мъртъв? — Гласът на Карън беше изпълнен с недоумение. После тя повтори: — Алън. Мъртъв.

Уебстър и Сантини видяха как лицето й пребледнява до пепелявосиво и се втурнаха към нея. Подхванаха я под мишниците и я настаниха в един стол.

— Как? — попита Карън. Гласът й беше равен. — Колата, нали? Спирачките са отказали. Предупреждавах го. Въобще не го бива да се грижи за такива неща.

— О, Карън. — Ан Уебстър сложи ръце на раменете на треперещата млада жена.

Кони Сантини беше тази, която разказа на Карън малкото подробности, които им бяха известни, а след това се обади в гаража и нареди колата на Карън да бъде докарана отпред незабавно, погрижи се още за палтата, чантите, ръкавиците. Тя предложи да тръгне с тях и да кара. Карън обаче отхвърли предложението. Някой трябваше да остане в офиса.

Карън настоя тя да шофира.

— Ти не познаваш пътя, Ан.

По време на пътуването тя не пророни нито сълза. Говореше за Алън, като че ли все още беше жив.

— Той е най-прекрасният човек на света… Толкова е добър… Той е най-умният мъж, когото познавам… Спомням си…

Уебстър беше благодарна, че нямаше много коли. Карън караше, все едно беше на автоматичен пилот. В момента се движеха покрай летището в Нюарк по посока на 78-о шосе.