Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Осветлението в камерата угасна, остана само бледо синкаво сияние над самолетния двигател и плавно извития му обтекател. Компютърният глас броеше от десет назад.

— … нула.

Чу се трясък като от изстрел и назъбена светкавица пропълзя откъм стената и удари двигателя. Последваха я почти без интервал светкавици и откъм другите стени — обстрелваха двигателя от всички посоки. Мълниите припукваха по обтекателя като назъбени, нажежени до бяло пръсти, после рязко се стрелваха към пода, където имаше нещо като метална купа с дъното нагоре и с диаметър трийсетина сантиметра.

Сара забеляза, че някои от светкавиците попадат директно върху купата, без да засегнат двигателя.

Постепенно светкавиците ставаха по-големи и по-ярки. Трещяха, пронизваха въздуха и оставяха черни резки по металната купа. Мълния попадна върху една от перките и витлата се завъртяха.

Струваше й се, че все повече светкавици попадат директно върху малката обърната купа на пода, без да засегнат двигателя. Камерата се изпълни с бяла паяжина от светкавици — идваха от всички посоки и се стоварваха право върху купата.

После тестът изведнъж свърши. Воят замлъкна и осветлението в камерата се включи. Тънък дим се вдигаше от двигателния обтекател. Сара погледна към контролното табло и видя Брюстър и Болдън — стояха зад седналия техник. След малко тримата влязоха в камерата, приклекнаха под двигателя и заоглеждаха металната купа.

— Какво става? — прошепна Сара.

Кенър й даде знак да мълчи и поклати глава. Не изглеждаше щастлив.

Мъжете в камерата обърнаха купата и Сара зърна за миг сложното й устройство — зелени верижни платки и лъскави метални джаджи. Само че мъжете се наведоха над купата и заговориха развълнувано, така че не успя да види повече. Върнаха купата в първоначалното й положение и излязоха от камерата.

Смееха се и се тупаха по гърбовете, явно много доволни от резултатите от теста. Сара чу единият да казва, че щял да черпи по една бира, всички пак се засмяха и излязоха. Външната врата се затръшва. Просторното помещение потъна в тишина.

Сара и Кенър чакаха.

Тя го погледна. Той продължи да чака още минута, неподвижен, само се ослушваше. Накрая каза:

— Дай да погледнем това нещо.

Все така не се чуваше нищо. Явно бяха сами. Кенър посочи камерата. Отвориха вратата и влязоха вътре.

Вътрешността й беше ярко осветена. Въздухът миришеше силно на озон от светкавиците.

Отидоха при купата на пода.

— Какво е това? — попита Сара.

— Не знам, но предполагам, че е нещо като преносим заряден генератор. — Той клекна и преобърна купата.

— Разбираш ли, ако успееш да генерираш достатъчно мощен отрицателен заряд…

И млъкна по средата на изречението. Купата беше празна. Електронната й вътрешност беше извадена.

Вратата зад тях се затвори с трясък.

Сара стреснато се обърна. Болдън стоеше от другата страна на вратата и преспокойно я заключваше с катинар.

— Мамка му — възкликна тя. Брюстър беше на контролното табло и натискаше разни бутони и превключватели. Включи се интеркомът.

— Влизането на външни лица е забранено тук бе, хора. Съвсем ясно е написано. Сигурно не сте прочели табелките…

Брюстър отстъпи от контролното табло. Осветлението в камерата стана тъмносиньо. Сара чу познатия й вой, отначало тих, но набиращ сила. На екрана светна съобщението: НАПУСНЕТЕ РАЙОНА. А после компютърният глас подхвана: „Моля, напуснете изпитателното поле. Тестът започва след… трийсет секунди“.

Брюстър и Болдън си тръгнаха, без да поглеждат назад.

Сара чу Болдън да казва:

— Мразя миризмата на изгоряло месо.

После излязоха и затръшнаха вратата.

Компютърният глас каза:

— … петнайсет секунди…

Сара се обърна към Кенър.

— Какво ще правим?

Навън Болдън и Брюстър се качиха в колата си. Болдън запали двигателя. Брюстър сложи ръка на рамото му.

— Нека почакаме малко.

Впериха погледи във вратата. Замига червена светлина, отначало бавно, после все по-бързо.

— Тестът е започнал — каза Брюстър.

— Срамота — каза Болдън. — Колко време мислиш, че ще оцелеят?

— Една светкавица, може би две. Но след третата положително ще са мъртви. И труповете им ще се подпалят.

— Срамота — повтори Болдън. Включи на скорост и подкара към чакащия ги самолет.

Наситеният с електричество като пред силна буря въздух в тестовата камера започна да пука. Косъмчетата по ръцете на Сара настръхнаха. Дрехите залепваха наелектризирани по тялото й.