Майкъл Крайтън - Състояние на страх

По-надолу по пътя се виждаше летището с няколко малки витлови самолета, чесни и пайпери, от едната страна. Пикапът спря до един двумоторен самолет.

— Двумоторен „Отър“ — каза Кенър.

— Това важно ли е?

— Къса писта за излитане, голяма товароподемност. Това е работна машина. Използват ги при пожари, такива неща.

Брюстър слезе от пикапа и каза нещо на пилота. После се качи в пикапа, той потегли и след стотина метра спря пред огромна правоъгълна постройка от гофрирана ламарина с паркирани отпред два вана. На постройката имаше табела с надпис МТСИ с големи сини букви.

Брюстър пак слезе от пикапа и мина от задната му страна; шофьорът слезе след него.

— Кучият му син — промърмори Сара.

Шофьорът беше мъжът, когото познаваха под името Болдън. Сега беше с дънки, бейзболна шапка и слънчеви очила, но нямаше съмнение кой е.

— Спокойно — каза Кенър.

Брюстър и Болдън влязоха в постройката през една тясна врата, която се затвори след тях с метално дрънчене.

— Ти стой тук — каза Кенър, слезе от колата, тръгна бързо към постройката и хлътна вътре.

Сара седеше в колата, заслонила с ръка очи от слънцето, и чакаше. Минутите се влачеха едва-едва. Примижа към табелата върху тясната страна на ламаринената постройка — нещо беше написано с по-малки бели букви под големите инициали на компанията. Но беше далеч и не можеше да ги разчете.

Помисли си дали да не се обади на Санжонг, но се отказа. Притесняваше се какво може да стане, ако Брюстър и Болдън излязат, а Кенър остане вътре. Щеше да се наложи да ги последва сама. Не можеше да ги остави да се измъкнат…

Тази мисъл я накара да се прехвърли на шофьорската седалка. Сложи ръце на волана. Погледна си часовника. Бяха минали девет-десет минути. Огледа постройката за някакво раздвижване, но и да ставаше нещо вътре, нямаше как да разбере.

Отново си погледна часовника.

Почувства се като някаква страхливка, както си седеше в колата. През целия си съзнателен живот се бе изправяла лице в лице с нещата, които я плашеха. Точно така се беше научила да кара ски по лед, да се катери по скали (макар че беше прекалено висока за този спорт), да се гмурка с водолазен апарат.

А сега си седеше в нажежената кола и броеше минутите.

„Да става каквото ще“, каза си. И слезе от колата.

На вратата имаше две малки табелки. На едната пишеше МТСИ — МЪЛНИЕВИ ТЕСТОВИ СИСТЕМИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ. На втората: ВНИМАНИЕ — НЕ ВЛИЗАЙ В ТЕСТОВОТО ПОЛЕ ПРИ РАЗРЕДНИ ИНТЕРВАЛИ.

Каквото и да означаваше това.

Сара предпазливо отвори вратата. Имаше нещо като приемна, но беше празна. На обикновено дървено бюро имаше написана на ръка бележка и звънец.

НАТИСНЕТЕ ЗВЪНЕЦА, ЗА ДА ВИ ПРИЕМАТ.

Тя не последва указанието, а отвори вътрешната врата, на която висеше зловещият надпис:

НЕ ВЛИЗАЙ

ВИСОКОВОЛТАЖЕН РАЗРЯД

САМО ЗА УПЪЛНОМОЩЕН ПЕРСОНАЛ

Тя влезе и се озова в просторно слабо осветено помещение. Приличаше на промишлен цех — тръби по тавана, висяща пътека, настлан с изолираща гума под. Единствената светлина идваше от двуетажна камера със стъклени стени. Беше доста голяма, приблизително колкото дневната в апартамента й. Вътре се виждаше нещо като самолетен двигател, прикачен към част от крило. От едната страна на помещението имаше голяма метална плоча, подпряна на стената. А извън стаята имаше контролно табло. Някакъв мъж седеше пред таблото. Брюстър и Болдън не се виждаха никъде.

Вътре в камерата на вграден мониторен екран светеше съобщението „НАПУСНЕТЕ РАЙОНА“. Компютърно синтезиран глас каза: „Моля, напуснете изпитателното поле. Тестът започва след… трийсет секунди“. Сара чу бавно усилващ се вой и звук като от помпа. Но не виждаше да се случва нещо.

Обзета от любопитство, тя тръгна напред.

Някой й изшътка и тя се огледа, но не видя никого.

— Тук съм!

Погледна нагоре. Кенър беше над нея, на висящата пътека. Даде й знак да се качи при него по стъпалата в ъгъла на Помещението.

Компютърният глас каза:

— Тестът започва след… двадесет секунди.

Тя се качи по стъпалата и клекна до Кенър. Воят беше станал пронизителен, темпото на помпата се беше забързало до степен на почти постоянен звук. Кенър посочи двигателя и прошепна:

— Тестват самолетни части. — Обясни й набързо, че самолетите често били удряни от светкавици и всичките им компоненти трябвало да издържат на пряко попадение от такъв характер. Каза и още нещо, но тя не го чу, толкова силен беше станал грохотът.