Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Нямаше как да изчезне, освен ако не беше влязъл в някоя врата. Вратите бяха на шест-седем метра една от друга, някои разположени дълбоко в тухлената стена.

Тя прехапа устни. Не й харесваше мисълта, че не го вижда. Но пък при камиона в дъното имаше работници…

Тръгна по уличката.

Поглеждаше към всяка врата на минаване. Някои бяха заковани с дъски, други — заключени. Някои имаха зацапани табели с името на фирмата и указания:

МИНЕТЕ ПРЕЗ ПРЕДНИЯ ВХОД или ПОЗВЪНЕТЕ.

Никакъв Брюстър.

Беше изминала половината уличка, когато нещо я накара да погледне назад. Тъкмо навреме да види как Брюстър излиза от един вход и бързо тръгва назад.

Тя хукна.

На минаване покрай входа видя възрастна жена, застанала на прага. Табелката гласеше „Коприна и платове Мънро“.

— Кой е този човек? — извика Сара.

Старата жена сви рамене.

— Сбъркал входа. Редовно го правят… — Каза още нещо, но Сара вече се беше отдалечила и не я чу.

Стигна до тротоара и продължи да тича. Виждаше Брюстър на половин пресечка напред. Вървеше бързо, почти подтичваше.

Брюстър пресече Четвърта улица. Един пикап спря до тротоара на няколко метра пред него. Син и очукан, с аризонски номера. Брюстър бързо се качи и пикапът потегли с рев.

Докато Сара трескаво си записваше номера на пикапа, колата на Кенър наби спирачки до нея.

— Скачай.

Тя се вмъкна при него и Кенър настъпи газта.

— Къде беше? — попита тя.

— Да взема колата. Видях те да излизаш. Засне ли го?

Съвсем беше забравила за сака на рамото си.

— Мисля, че да.

— Браво. Собственикът на магазина ми даде името му.

— Така ли?

— Макар че едва ли е истинското му име. Дейвид Паулсън. И адрес за доставка.

— На ракетите?

— Не, на установките.

— Къде?

— Флагстаф, Аризона.

Синият пикап се появи в полезрението им.

Последваха пикапа по Втора улица, покрай сградата на „Лос Анжелис Таймс“, покрай наказателния съд и оттам по магистралата. Кенър си го биваше — успя да запази значителна дистанция, но и за миг не изпускаше пикапа от поглед.

— Не ти е за пръв път — каза Сара.

— Напротив.

— А каква е онази карта, която показваш на всички?

Кенър извади портфейла си и й го подаде. Вътре имаше сребриста значка, която много приличаше на полицейска, само дето релефните букви гласяха „РАНС“. Имаше и служебна карта, издадена от „Разузнавателна агенция за национална сигурност“.

— Никога не съм чувала за Разузнавателната агенция за национална сигурност.

Кенър кимна и си прибра портфейла.

— С какво се занимава?

— Основно с това да не привлича внимание към себе си — каза Кенър. — Да ти се е обаждал Евънс?

— Не искаш да ми кажеш, така ли?

— Няма нищо за казване. Агенциите за вътрешна сигурност така и не намериха верния тон за противодействие срещу вътрешния тероризъм. Или действат прекалено грубо, или са склонни да си затварят очите. Всички служители на РАНС са специално обучени. Така, а сега се обади на Санжонг и му продиктувай номера на пикапа, да видим дали ще открие нещо.

— Значи се занимавате с вътрешен тероризъм, така ли?

— Понякога.

Синият пикап пое по Междущатска 5, в посока изток, покрай скупчените пожълтяващи сгради на Окръжната болница.

— Къде отиват? — попита тя.

— Не знам — отговори Кенър. — Но това определено не е пътят за Аризона.

Тя взе телефона и се обади на Санжонг.

Санжонг си записа регистрационния номер и се обади след няма и пет минути:

— Регистриран е като собственост на ранчо „Лейзи-Бар“, край Седона. Явно става въпрос за нещо като хотел с минерални бани. Не е бил обявен за откраднат.

— Добре. Кой е собственик на ранчото?

— Холдингова компания „Приятели на чистия Запад“. Притежават верига от комплекси за селски туризъм в Аризона и Ню Мексико.

— Кой е собственик на компанията?

— В момента проверявам, но сигурно ще отнеме известно време.

Санжонг затвори.

Пикапът се престрои в дясното платно и включи мигача.

— Излиза от пътя — каза Кенър.

Последваха пикапа през западащ индустриален район. Тук-там имаше табели „ФАБРИКА ЗА ЛАМАРИНА“ или „МАШИННИ ЧАСТИ“, но повечето сгради не бяха обозначени и почти нямаха прозорци. Въздухът трептеше от жегата, все едно е паднала лека мъгла.

След три километра пикапът зави отново надясно, точно след знак с надпис „МТСИ КОРП“. И малка картинка на летище със стрелка отдолу.

— Сигурно е частно летище — каза Кенър.

— Какво е МТСИ?

— Не знам.