Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Но Хансен все така вярва в глобалното затопляне, нали?

— Да, вярва. А прогнозата му от осемдесет и осма е неточна с триста процента — каза Кенър.

— И какво от това?

— Ти просто не искаш да помислиш какво означава една толкова голяма грешка — каза Кенър. — Сравни я с други сфери. Например, когато НАСА изстреля ракетата-носител с „Марс Роувър“, обявиха, че след двеста петдесет и три дни „Роувър“ ще кацне на повърхността на Марс в 20:11 часа, калифорнийско време. В действителност той кацна в 20:35. Това е грешка от няколко хилядни от процента. Хората от НАСА са знаели за какво говорят.

— Добре де. Но има неща, които изискват приблизителна оценка.

— Напълно си прав — каза Кенър. — Хората непрекъснато правят приблизителни оценки. На продажбите си, на печалбата си, на датите за доставка, на… между другото, ти правиш ли си приблизителна оценка на данъците, които трябва да платиш?

— Да, на всяко тримесечие.

— И колко точна трябва да е тази оценка?

— Е, няма написано правило…

— Питър. Колко точна трябва да е, за да не те глобят?

— Може би петнайсет процента.

— Значи ако си сгрешил с триста процента, ще трябва да платиш глоба?

— Да.

— Хансен е сгрешил с триста процента.

— Климатът не е данъчна декларация.

— В реалния свят на човешкото познание — каза Кенър — да сгрешиш с триста процента се приема като знак, че не познаваш добре онова, което оценяваш. Ако се качиш на самолет и пилотът ти каже, че полетът ще продължи три часа, а пристигнеш след един, какво ще си помислиш — че пилотът си разбира от работата, или не?

Евънс въздъхна.

— Климатът е много по-сложно нещо.

— Да, Питър, така е. Климатът наистина е по-сложен. Толкова е сложен, че никой не е успял да предскаже с точност какъв ще бъде в бъдеще. Макар да се харчат милиарди долари и стотици хора да се опитват — по целия свят. Защо се съпротивляваш на тази неудобна истина?

— Прогнозите за времето сега са много по-добри — каза Евънс. — И това е заради компютрите.

— Да, прогнозирането на времето се е подобрило. Само че никой не се опитва да направи прогноза за повече от десет дни напред. А хората, занимаващи се с компютърно моделиране, предсказват каква ще е температурата след сто години. Понякога след хиляда или след три хиляди.

— И се справят все по-добре.

— Там е работата, че не се справят по-добре. Виж — каза Кенър. — Едно от най-мащабните явления в глобалния климат е течението Ел Ниньо. Възниква приблизително през четири години. Само че климатичните модели не могат да го предскажат — нито кога ще възникне, нито колко ще продължи, нито с каква интензивност. Ако не можеш да предскажеш Ел Ниньо, то стойността на прогнозите ти и в други сфери вече е под съмнение.

— Чух, че можели да предсказват Ел Ниньо.

— Имаше такива твърдения през деветдесет и осма. Но не е вярно 8 8 К. Ландси и колектив, 2000, „Доколко успяхме да предскажем силния Ел Ниньо от 1997 — 98?“ Бюлетин на американското метеорологично общество 81: 2107 — 19. „… следва да не се предоверяваме в изследването на глобалното затопляне, предвид на неспособността ни да предскажем Ел Ниньо… успехите в прогнозирането на това явление са преувеличени (понякога драстично) и погрешно прилагани в други области“. — Б.а. . — Кенър поклати глава. — Науката за климата просто още не съществува, Питър. Някой ден ще я има. Но сега — не.

Минаха още четири часа. Санжонг през цялото време работеше на лаптопа. Кенър седеше неподвижно и гледаше през прозореца. Санжонг беше свикнал с това. Знаеше, че Кенър може да седи мълчалив и неподвижен в продължение на часове. Извърна очи от прозореца чак когато Санжонг изруга на глас, и попита:

— Какво има?

— Изгубих сателитната ни връзка с интернет. От известно време се губеше.

— Успя ли да проследиш снимките?

— Да, това не беше проблем. Имам мястото. Евънс наистина ли си помисли, че това са снимки от Антарктика?

— Да. Реши, че показвали черни скали на фона на сняг. Не му казах, че греши.

— Всъщност — каза Санжонг — са на едно място, наречено Резолюшън Бей. В североизточна Гареда.

— На какво разстояние от Лос Анжелис?

— Приблизително шест хиляди морски мили.

— Значи времето за разпространение е дванайсет или тринайсет часа.

— Да.

— Ще се тревожим за това по-късно — каза Кенър. — Имаме си други проблеми.

Питър Евънс дремеше на пресекулки. За леглото му служеше мека самолетна седалка, свалена назад и с ръб по средата, точно където се падаше хълбокът му. Той се въртеше и мяташе, будеше се за кратко и улавяше по някой фрагмент от разговора между Кенър и Санжонг в задния край на самолета. Шумът на двигателите му пречеше да чуе всичко. Но чу достатъчно.