Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Заради онова, което искам да ми свърши.

Той ще откаже, Джон.

… дали му харесва, или не… Евънс е в центъра на всичко.

Питър Евънс Се събуди изведнъж. Наостри уши. Надигна глава, за да чува по-добре.

Не се съгласи.

… на едно място… Резолюшън Бей… Гареда.

На какво разстояние?…

… хиляди мили…

… времето за разпространение… тринайсет часа…

Време за разпространение? Какви ги говореха тези двамата? Скочи импулсивно, тръгна към задната част на салона и се изправи пред тях.

Кенър не мигна.

— Добре ли спа?

— Не — каза Евънс. — Не спах добре. Мисля, че ми дължите обяснение.

— За какво?

— Например за сателитните снимки.

— Не можех да ти го кажа там, пред другите — обясни Кенър. — А и не исках да ти скършвам ентусиазма.

Евънс си наля кафе и каза:

— Добре. Какво има на снимките?

Санжонг обърна лаптопа така, че Евънс да вижда екрана.

— Не си го слагай на сърцето. Не е имало как да разбереш, че снимките са негативи. Това се прави често, за да се засили контрастът.

— Негативи…

— Черните скали всъщност са бели. И не са скали, а облаци.

Евънс въздъхна.

— А земята отдолу? Къде е?

— Това е един остров, Гареда, в южната част на Соломоновите острови.

— Което е?

— Близо до крайбрежието на Нова Гвинея. Северно от Австралия.

— Значи онзи тип в Антарктика си е носил снимка на тихоокеански остров?

— Правилно.

— А надписът „СКОРПИОН“ е…

— Не знаем — каза Санжонг. — Заливът на снимката се казва Резолюшън Бей, според картите. Но е възможно местните да го познават като Залива на скорпионите.

— И какво планират за там?

— И това не знаем — отговори Кенър.

— Чух ви да говорите за време на разпространение. Време за разпространение на какво?

— Не си ме чул добре — спокойно отвърна Кенър. — Говорех за време за разпознаване.

— Време за разпознаване?

— Да. Надявахме се, че ще успеем да идентифицираме поне един от тримата непознати в Антарктика, защото разполагаме с добри снимки и на тримата. А знаем, че снимките са техни, защото хората в станцията ги разпознаха. Само че ударихме на камък.

Санжонг обясни, че изпратили снимките на Брюстър и двамата му помощници до няколко бази данни във Вашингтон, където компютри с разпознаващи програми да ги сравнят с образи от архивите на известни престъпници. Но досега не било излязло нищо.

— Вече минаха няколко часа и мисля, че няма да ни огрее.

— Както очаквахме — каза Кенър.

— Да — потвърди Санжонг. — Както очаквахме.

— Защото онези нямат криминални досиета ли? — попита Евънс.

— Не. Най-вероятно имат.

— Тогава защо не сте получили потвърждение?

— Защото се води мрежова война — каза Кенър. — И засега ние я губим.

В средствата за масово осведомяване, обясни Кенър, Природозащитният освободителен фронт обикновено се описвал като хлабав съюз на екотерористи, съставен от малки групи, които действали самостоятелно и прибягвали до сравнително конвенционални начини за предизвикване на хаос — организирали палежи, потрошавали луксозни лимузини по паркингите и така нататък.

Истината била съвсем различна. Само един-единствен член на ПОФ бил задържан досега — двайсет и девет годишен докторант от Калифорнийския университет в Санта Круз. Хванали го да саботира петролна сонда в Ел Сегундо, Калифорния. Той отрекъл да има връзка с групата и твърдял, че действал самостоятелно.

Но властите били притеснени от факта, че на челото си той носел устройство, което променяло формата на черепа, като издавало силно напред областта около веждите. Бил и с фалшиви уши. Не било кой знае каква дегизировка. Но било притеснително, защото навеждало на мисълта, че екотерористът знаел доста за сравняващите програми, използвани от правителството.

Тези програми били настроени да пренебрегват разлики в лицевото окосмяване — перуки, бради и мустаци — понеже това е най-често срещаният метод на дегизировка. Настроени били също да компенсират възрастови промени, като наедряване на лицето, провиснала кожа, плешивини.

Ушите обаче не се променят. Формата на челото не се променя. И следователно програмите били настроени да разчитат на ушната конфигурация и формата на челото. Промяната в тези части на лицето би довела до отрицателен резултат при компютърното търсене на съответствие.

Човекът от Санта Круз знаел това. Знаел, че охранителните камери ще го заснемат, когато се приближи до сондата. И променил лицето си така, че да осуети компютърното разпознаване.