— Вярно е. Но това не прави изслушването, за което говорим, по-малко манипулативно. А и свидетелството на Хансен не е единственият пример за медийна манипулация в рекламната кампания на глобалното затопляне. Спомни си нанесените в последната минута промени в доклада на МККП за деветдесет и пета.
— МККП? Какви промени в последната минута?
— ООН създаде Междуправителствената комисия по климатичните промени в края на осемдесетте. Както сам знаеш, МККП е огромна сбирщина от бюрократи и учени, които са под чехъла на бюрократите. Идеята беше, понеже въпросът е от глобално значение, ООН да следи климатичните изследвания и докладите по въпроса на всеки няколко години. Първият доклад от 1990-а гласеше, че би било много трудно да се установи влиянието на човешката дейност върху климата, макар всички да са силно загрижени, че такова влияние може да съществува. Докладът от 1995-а обаче обявяваше недвусмислено, че вече има „забележимо влияние на човешкия фактор“ върху климата. Това помниш ли го?
— Смътно.
— Е, твърдението за „забележимо влияние на човешкия фактор“ беше включено в резюмето на доклада след като самите учени си бяха свършили работата. В оригиналния си вид документът казва, че учените не могат да установят със сигурност човешкото влияние върху климата и не знаят кога ще са в състояние да го правят. Изрично казваха: „не знаем“. Това изявление беше заличено и заменено с ново изявление за съществуването на забележимо влияние на човешкия фактор. Доста голяма промяна.
— Това вярно ли е? — попита Евънс.
— Да. Промяната на документа предизвика брожение сред учените навремето и много защитници и противници на промяната се изказаха публично по въпроса. Като четеш твърденията и контратвърденията им, не можеш да се ориентираш със сигурност кой казва истината. Но сега сме в ерата на интернет. Можеш да намериш онлайн оригиналните документи и списъка с внесените промени и да прецениш сам. Прегледът на действителните промени в текста дава ясно да се разбере, че МККП е политическа, а не научна организация.
Евънс сбърчи чело. Не знаеше как да отговори на това. Беше чувал за МККП, разбира се, макар да не знаеше много за нея…
— Но моят въпрос е по-прост, Питър. Ако нещо съществува реално, ако е истински проблем, по който трябва да се действа, защо защитниците му трябва да прибягват до преувеличения? Защо трябва да има грижливо дирижирани медийни кампании?
— Не мога да ти дам еднозначен отговор — каза Евънс. — Медиите са пренаселен пазар. Хората са засипвани с хиляди послания ежеминутно. Трябва да вдигнеш шум — и да, може би да преувеличиш малко — ако искаш да привлечеш вниманието им. И да се опиташ да мобилизираш целия свят, за да бъде подписано споразумението от Киото.
— Добре, дай да поговорим за това. Когато през лятото на осемдесет и осма Хансен обяви, че глобалното затопляне е факт, той предсказа покачване в температурите от 0,35 градуса по Целзий през следващите десет години. Знаеш ли какво е действителното покачване?
— Сигурен съм, че ще ми кажеш, че е било по-малко.
— Много по-малко, Питър. Доктор Хансен е надценил покачването с триста процента. Действителната цифра е 0,11 градуса.
— Добре. Но все пак е имало покачване.
— А десет години след изслушването му пред сенатската комисия той каза, че разбирането ни за силите, управляващи климатичните промени, е толкова неадекватно, че дългосрочните прогнози са невъзможни.
— Не може да е казал такова нещо!
Кенър въздъхна.
— Санжонг?
Санжонг затрака по клавиатурата на лаптопа си.
— Протоколи на Националната академия на науките, октомври 1998-а 6 6 Джеймс Хансен, Макико Сато, Андрю Ласис, Рето Рюди, Ина Теген и Илейн Матюс, „Климатични промени през индустриалната ера“, Протоколи на Националната академия на науките 95 (октомври 1998): 12753–58. — Б.а.
.
— Хансен не е казал, че прогнозирането е невъзможно .
— Казал е, цитирам: „Факторите, водещи до дългосрочни промени в климата, не са познати с точност, достатъчна за дефиниране на бъдещите климатични промени“, край на цитата. Освен това казва, че за в бъдеще учените трябва да използват повече от един сценарий, за да дефинират кръг от възможни климатични промени.
— Е, това не е точно…
— Престани да увърташ — каза Кенър. — Казал го е. Защо според теб Болдър се притеснява за свидетелите си по делото Вануту? Точно заради изявления като това. Както и да се опитваш да го перифразираш, то си остава ясно изявление за недостатъчни познания. И далеч не е единственото. Самата МККП е правила много изявления в този смисъл 7 7 МККП. Климатични промени 2001: Научната база. Кеймбридж, Великобритания: Кеймбридж Юнивърсити Прес, 2001, стр. 774: „При изследване и моделиране на климата следва да признаем, че имаме насреща си двойна нелинейна хаотична система и следователно дългосрочните прогнози за бъдещи климатични състояния не са възможни“. Виж също: МККП. Климатични промени 1995: Науката за промяна на климата, стр. 330. „Естествената променливост на климата в дългосрочен план ще остане и за в бъдеще проблематична при анализа на промените, предизвикани от количествата CO 2 “. — Б.а.
.
Читать дальше