Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Значи всички са се измъкнали — каза Кенър. — Трябва да им го призная — умни са. — Погледна си часовника. — А сега да видим какво са ни оставили за спомен.

Името на вратата гласеше: „Дейв Кейн, Мич. унив.“. Евънс я отвори и видя малка стая, неоправено легло, малко бюро, отрупано с хартии, и четири кутийки с диетична кола. В единия ъгъл имаше отворен куфар.

— Така, да започваме — каза Кенър. — Аз ще се заема с леглото и куфара. Ти провери бюрото.

Евънс започна да разглежда листовете. Изглежда, всички бяха разпечатки на научни статии. Някои имаха печат от библиотеката на геологическия факултет на Мичиганския университет, следван от номер.

— За заблуда на противника — каза Кенър, когато Евънс му показа разпечатките. — Нещо друго?

Евънс не виждаше нищо интересно. Някои от статиите бяха подчертани на места с жълт маркер. Имаше купчинка лепящи листчета с някакви бележки по тях, но те изглеждаха свързани със статиите.

— Според теб този човек не е дипломант, така ли?

— Може и да е, макар че лично аз се съмнявам. Екотерористите обикновено не са добре образовани.

Имаше снимки на ледниково придвижване и различни видове сателитни снимки. Евънс ги разлисти набързо. И спря на една:

Вниманието му привлече надписът.

— Слушай — каза той, — на онзи лист с четирите местоположения едното не се ли казваше „Скорпион“?

— Да…

— Ами то е тук, в Антарктика — каза Евънс. — Виж това.

— Не може да бъ… — започна Кенър и млъкна по средата на изречението. — Това е изключително интересно, Питър. Браво на теб. В тази купчинка ли беше? Добре. Нещо друго?

Евънс с неохота си призна, че похвалата на Кенър го е поласкала. Разлисти бързо снимките. След малко каза:

— Да. Има още една.

— Това е същият основен модел на скални образувания в снега — каза развълнувано той. — А тези смътни линии… не знам, пътища може би? Или покрити с навят сняг скали?

— Да — каза Кенър. — Предполагам, че е точно така.

— Ако са въздушни снимки, сигурно има начин да се проследят. Тези номера дали не са някакви отпратки?

— Безспорно. — Кенър извади малка джобна лупа и огледа снимката отблизо. — Да, Питър. Чудесна работа.

Евънс засия.

Макгрегър каза от прага:

— Намерихте ли нещо? Мога ли да помогна?

— Едва ли — каза Кенър. — Ще се оправим сами.

— Но може би той ще разпознае… — почна Евънс.

— Не — отсече Кенър. — Ще сверим номерата в снимковите файлове на НАСА. Да продължаваме.

Претърсваха мълчаливо още няколко минути. Кенър извади джобно ножче и сряза подплатата на куфара, който лежеше отворен в ъгъла на стаята.

— Аха! — възкликна и се изправи. Държеше две малки дъги от светла гума.

— Какво е това? — попита Евънс. — Силикон?

— Или нещо подобно. Във всеки случай някакъв вид мека пластмаса. — Изглеждаше много доволен.

— За какво служат? — попита Евънс.

— Нямам представа — каза Кенър. И продължи да претърсва куфара. Евънс се зачуди защо Кенър изглежда толкова доволен. Сигурно не искаше да каже нещо важно пред Макгрегър. Но какво толкова можеха да означават две парчета гума? Какво би могло да е предназначението им?

Евънс прегледа повторно документите на бюрото, но не откри нищо повече. Повдигна настолната лампа и погледна под нея. Клекна и погледна под бюрото, в случай че нещо е залепено там. Не откри нищо.

Кенър затвори куфара и каза:

— Както си и мислех, друго няма. Имаме късмет, че открихме и това. — Обърна се към Макгрегър. — Къде е Санжонг?

— В стаята със сървъра, прави каквото му казахте — отрязва Брюстър и екипа му от системата.

„Стаята със сървъра“ беше малко по-голяма от килер. Две еднакви лавици с процесори се издигаха от пода до тавана, имаше я обичайната мрежа на тавана за поддържане на безбройните кабели. Тук беше и централният терминал, качен на малка метална маса. Санжонг седеше пред него заедно с един техник от станцията и изглеждаше крайно объркан.

Кенър и Евънс стояха отвън, в коридора. Евънс беше доволен, че се чувства достатъчно стабилен, за да стои прав. Силите му се връщаха бързо.

— Не е лесно — каза Санжонг на Кенър. — Процедурата тук е да се предоставя на всеки пребиваващ в станцията учен лична директория, а също и директна радио — и интернет връзка. А тези тримата са знаели как да се възползват максимално от това. Третият човек с Брюстър явно е бил компютърджия. Само ден след пристигането си е влязъл като сисадмин и е инсталирал задни вратички и троянци из цялата система. Даже не знаем колко са. Сега се опитваме да ги открием.