Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Виж сам — каза Кенър и отвори една от картонените кутии.

Вътре имаше стек пластмасови конуси, приблизително с размерите на конусите за пътна маркировка. Само дето тези бяха черни, а не оранжеви. — Знаеш ли какво представляват тези неща?

— Не. — Евънс поклати глава.

Сара влезе в палатката.

— Болдън казва, че се задава буря и трябва да побързаме.

— Не се притеснявай, няма да се бавим — каза Кенър. — Сара, искам да отидеш в другата палатка. Виж дали няма да намериш компютър там. Какъвто и да е — лаптоп, лабораторен, джобен — каквото и да е, стига да има микропроцесор. Виж дали ще намериш и някакво радиоустройство.

— Какво по-точно?

— Нещо с антена.

— Добре. — Тя се обърна и излезе.

Евънс още преглеждаше кутиите. Отваряше вече четвърта. Във всички имаше черни конуси.

— Не разбирам.

Кенър взе един конус и го обърна към светлината. С релефни букви пишеше: PTBC-XX–904/8776-AW203 САЩ МО.

— Министерство на отбраната. Това нещо военно ли е? — попита Евънс.

— Да — каза Кенър.

— Но какво представляват?

— Това са предпазни контейнери за конусовидни ВПВ-та.

— ВПВ-та?

— Времево прецизирани взривове. Това са експлозиви, които се детонират от компютър в разстояние на милисекунди, така че да генерират резонансен ефект. Отделните взривове не са особено разрушителни, но разположението им във времето е такова, че създава резонансни вълни в заобикалящата материя. Точно оттам идва разрушителната сила — от резонансната вълна.

— Какво е резонансна вълна?

— Виждал ли си как малките момичета играят на въже — две от децата го въртят, а трето го прескача? Да? Така, а сега си представи, че не въртят въжето, а само го движат бързо нагоре-надолу. При това движение се генерират вълни по дължината на въжето, напред и назад.

— Да…

— Но ако момичетата го движат с определена скорост, вълните сякаш спират да се движат напред и назад. Въжето приема извита форма и я задържа. Виждал ли си го? Е, това е резонансна вълна. Движи се напред-назад в съвършен синхрон и в резултат изглежда неподвижна.

— И тези експлозиви правят същото?

— Да. В природата резонансните вълни са изключително мощни. Могат да разкъсат висящ мост на парчета. Могат да разрушат небостъргач. Най-разрушителните ефекти на земетресенията са причинени от резонансните вълни, породени в земната кора.

— И Брюстър е поставил тези експлозиви… наредил ги е в редица… дълга сто и петдесет километра? Нали така каза Болдън? Сто и петдесет километра?!

— Да. И според мен няма съмнение какво е намислил. Нашият приятел Брюстър се надява да откъсне най-големия айсберг в историята на планетата.

Сара мушна глава в палатката и Кенър се обърна към нея.

— Намери ли компютър?

— Не — каза тя. — Там няма нищо. Съвсем нищо. Няма спален чувал, няма храна, нито някакви лични вещи. Палатката е празна. Този тип е изчезнал.

Кенър изруга, после каза:

— Добре. Слушайте внимателно. Ето какво ще направим.

— О, не — каза Джими Болдън и поклати глава. — Съжалявам, но не мога да го позволя, доктор Кенър. Прекалено е опасно.

— Защо да е опасно? — попита Кенър. — Ти ще върнеш тези двамата в станцията, а аз ще тръгна по следите от шейната на Брюстър и ще го пресрещна.

— Не, сър, всички оставаме заедно.

— Джими — твърдо каза Кенър, — това няма да стане.

— С цялото ми уважение, сър, вие нямате опит в тази част на света…

— Забравяш каква ми е работата — каза Кенър. — Живях в станция Восток шест месеца през зимата на деветдесет и девета. През деветдесет и първа изкарах три месеца в Морвал. Много добре знам какво правя.

— Ами, вижте, не знам…

— Обади се в Уедел. Ръководителят на станцията ще го потвърди.

— Е, щом поставяте въпроса по този начин…

— Поставям го — твърдо отсече Кенър. — А сега върни тези двамата в базата. Губим време.

— Добре, щом вие ще се оправите… — Болдън се обърна към Евънс и Сара. — Ами, ние да тръгваме тогава. Качвайте се и да потегляме.

След няколко минути Евънс и Сара вече се подрусваха в шейната след Болдън. Зад тях Кенър караше своята успоредно на флагчетата в източна посока. Евънс погледна назад и го видя да спира — слезе от шейната, провери набързо едно от флагчетата, после се качи пак и потегли.

Болдън също го беше видял и разтревожено попита:

— Какво прави?

— Просто оглежда устройството.

— Не бива да слиза от шейната — каза Болдън. — И не бива да е сам на шелфа. Това е против правилата.